20-ти август – битката при Ахелой, която ни прави господари на Балканите

На 20-ти август 917 г. край р. Ахелой за паметно сражение се срещат българските войски, водени от цар Симеон I Велики, и войските на Византия, водени от магистър Лъв Фока, доместик на схолите и главнокомандващ сухопътните сили на империята. България печели решителна победа. Това сражение е смятано за едно от най-грандиозните битки за цялото европейско Средновековие.

Според арабския хронист ал-Масуди в него вземат участие общо 122 000 души. Основната цел на битката е неутрализирането на засилващата се българска държава. В съставеното по заповед на император Константин VII продължение на Теофановата хроника е отбелязано, че Лъв Фока „се отличавал повече с храброст, отколкото с качествата на добър военачалник“.

Начело на българската войска стои цар Симеон, който лично участва в самото сражение. Битката е тактически шедьовър, доказващ майсторството на Симеон като пълководец. При река Ахелой е унищожена по-голямата част от византийската войска, участвала в похода срещу България. Историкът Лъв Дякон, който към края на Х в. посещава мястото на сражението, пише: „И сега още могат да се видят купищата кости при Анхиало, гдето тогава позорно била посечена бягащата войска на ромеите”.

Победата на българските войски над византийците изиграва важна роля за издигане на международния престиж на българската държава. Тази битка подкопава военната мощ на Византия, а България се превръща във важен фактор в югоизточната част на стария континент. Започва Златният век на Симеон I Велики. България става става мощен и решаващ политически, военен, стопански и културен фактор на Балканския полуостров, главно и съществено средище на славянската писменост, култура и книжовна дейност.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!