1 януари – Сурваки и Васильов ден

На1-ви януари православната църква отбелязва паметта на Св. Василий Велики, откъдето идват и наименованията на празника Васил, Василовден, Васильовден. Българската православна църква отбелязва този празник с празнична литургия. Празнуват носещите имената Васил, Василка и техните производни.

В народните обичаи този ден е Сурваки –  един от зимните празници, попадащи в периода на Мръсните дни, което предопределя част от обредите, изпълнявани на него, сближавайки го с Бъдни вечер и Коледа. Основните обичаи, характерни за този празник, са в пряка връзка със схващането му като начало на новата календарна година.

По традиция в нощта преди Сурваки се нарежда празнична трапеза, около която се събира цялото семейство. Задължителните ястия, които трябва да присъстват са баница, погача и свинско месо.

Баницата е основното ястие, присъстващо на трапезата. В различните краища на България се приготвя по различен начин, но навсякъде в нея се поставят дрянови клончета с пъпки, като всяко от тях се нарича за здраве, късмет, плодородие и т.н. и според това на кого кое се е паднало, се гадае за състоянието му през идущата година.

В Ловешко преди разчупването на баницата, стопанинът я вдига високо над главата си, за да станат високи посевите, а дряновите клончета се хвърлят в храната на добитъка. В Странджа в средата на баницата се поставя дряново клонче, на което с червен конец е привързана сребърна пара, която е късметът на къщата, а в Добруджа клончета-късмети се наричат и на мързела.

Погачата за Сурваки е обреден хляб, голяма прясна пита, специално направена за тази вечер. В някои селища жената, омесила питата, преди да измие ръцете си от тестото, отива и докосва всяко плодно дърво в градината и пчелните кошери, за да има плодородие през годината, а  в Странджа, тази пита се меси с подсладени ръце. Повсеместно в тази пита се слага сребърна пара.  Според това в кое парче е парата, се определя при кого ще е късметът през годината.

На празничната трапеза са задължителни ястията от свинско месо, които основно я отличават от бъднивечерската. По традиция това е пача от сварената глава  на закланото по Коледа прасе. Присъствието на свинското месо на трапезата обуславя и названието „блажна“ вечер.   Това е единственият случай на ритуална употреба на свинско месо в българската духовна култура – то не се жертвопринася и прекадява по никакъв друг повод.

Широко разпространена е практиката в огнището да се хвърлят дрянови пъпки, наречени на член от семейството, като се следи коя ще подскочи и ще се разпукне – смята се, че този човек ще бъде здрав през годината. Широко разпространени са и брачните гадания, извършвани най-често от момите.  Почти навсякъде се изпълнява и обичай, известен под името Ладуване, който също е гадание за женитба. Изпълнява се от момите и ергените, които пускат в котле с вода белязани китки или пръстени. Една мома ги изважда, наричайки при това на кого какъв брачен партньор се пада. Потапянето и изваждането са съпроводени със специални песни, като обичаят обикновено завършва с общо хоро.

Основният обичай, който се изпълнява на Сурваки е  „сурвакане“. Изпълняван е навсякъде из българските етнически територии, както и сред живеещите извън тях българи. Обичаят се състои в обредното обхождане на махала, квартал, най-често цялото селище, от група „сурвакари“ – малки момчета на възраст 4 – 12 години или ергени. Те влизат по къщите и сурвакат членовете на семейството (както и добитъка) като ги потупват по гърба със сурвачки, пожелавайки здраве и плодородие, за което са дарявани от домакините обикновено с тестени гевречета, които сурвакарят нанизва на сурвачката си.

Честито на всички именници днес !

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!