ОУ „Васил Левски” – Белене, пример за модерно образование

Това училище има 84 ученици, разпределени в по 1 паралелка от 1-ви до 7-ми клас. Педагогически и друг персонал – 16 човека.
И една голяма сграда с голям двор. Твърде голяма за намаляващия брой деца. Но когато е строена е имало надежда, че скоро в Белене ще има Атомна централа. И градът ще се напълни с деца, които ще имат нужда от училище.
И така 30 години с надежда, че ще има АЕЦ. Още няма, но има голяма сграда с двор, които искат поддръжка. Както и обучение, което да е от полза за децата. Тогава директорката на училището Румяна Богданова и екипът ѝ решават да се възползват от свободното пространство. Те решават да заместват изгубените надежди на Белене с идеи и визия, които не се виждат често в българското образование.

„Липсата на деца не ни спря да бъдем едно от първите иновативни училища и да се насочим към компетентностния подход на преподаване“, казва Богданова.
В училището вратите на класните стаи са отворени. Уроците са интегрирани, като по този начин предметите се сливат и помагат за придобиване на житейски умения в децата. Също като във Финландия. Гости в класните стаи са родители на учениците или завършили училището. Те внасят практически контекст на уроците.
И един екип, който преди пандемията, всяка събота се е събирал на кафе, за да обсъжда кои процеси работят, кои могат да се подобрят, и кои трябва да отпаднат в името на по-качественото образование.
Румяна Богданова казва с усмивка, че много колеги от други училища смятат подхода със съботната среща за прекален. Но преподавателите в средищно училище с целодневен режим като нейното, трудно намират време за концептуални срещи през седмицата. „Всички сме убедени, че не може да се продължава по стария начин – казва Богданова. – Учениците имат нужда от нов набор знания и практически умения.“
Зад гърба си Румяна Богданова има 21-годишен стаж. Но стига до това прозрение, че в днешно време трябват нови знания. И че, училището трябва да подготвя децата за живота. Нещо, което в българското образование все още е само пожелание. Тя и колегите ѝ посещават Швеция и Финландия, където образователните системи са много напред. И ето какво казва: „Там обръщат внимание на всяко дете, съобразяват се с неговите потребности и така всички постигат високи резултати. Социалните работници са в училище и облекчават учителите.“
Нещо, все още непостижимо в България.
Този опит на Румяна Богданова и екипът ѝ се сблъсква с реалността в България, както и със собствените ѝ предразсъдъци. През 2012 г. училището в съседното село Деков се закрива и децата от него се насочват към ОУ „Васил Левски“ в Белене. „Оказа се обаче, че нито учителите, нито учениците, нито аз, а дори и хората в общината не приехме лесно промяната и не бяхме отворени към новите деца.“ Помага ѝ програмата „Академия за училищни лидери”, в която участва.
После събира група колеги ентусиасти и лансира пилотен проект по интегриране на изкуствата в учебното съдържание в четвърти клас. Това не е случайно, защото това е проблемен клас. Планът проработва. Учениците, преминали през иновативните уроци, се чувстват по-спокойни и уверени в знанията и уменията си. Преходът към прогимназиалния етап е по-лесен, защото учениците са по-адаптивни. Но най-важното е, че чрез тези уроци те усвояват много житейски умения.
Нищо не става отведнъж. Процесът е бавен. Богданова споделя: „Има по-силни и по-слаби паралелки. Но ние следим входящото ниво на децата и забелязваме съществена промяна в поведението им. Те могат да се изявяват без притеснение, участват в много конкурси и състезания и генерално са по-мотивирани и ангажирани.“
Родителите също постепенно оценяват иновативния подход. Виждат, че учебното съдържание се свързва с конкретното практическо приложение и показва на децата смисъла на ученето.
Богданова вярва, че примерът на ОУ „Васил Левски“ е приложим навсякъде. Според нея днес българските учители са по-мотивирани от преди, защото добрите примери са по-достъпни. Иновативните училища са свързани в мрежа, има възможности за обучения в чужбина.
Тя вярва в българските учители: „Мисля, че може да им се даде свобода и вместо да се инвестира ресурс в авторски колективи, които пишат учебници, да се вложи ресурс в образованието на педагозите. Освен това според мен, колкото по-малко догми и предписания има пред тях, толкова по-добре се справят те. И си мисля, че от това ще спечелят децата, защото ресурсът ще стига до тях по-бързо.“
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!









