За 10-ти ноември тук – там се появиха материали за десетоноемврийския преврат през 1989 година. Никъде не се писа и никой не се сети /освен най-близките/, че на 10-ти ноември е роден журналистът, есеистът, интелектуалецът и изключителният преводач от английски – Кръстан Дянков. Аристократ по потекло и дух. Земен, сърдечен, с аналитичен ум и чувство за хумор. Отишъл си твърде рано от този свят – само на 65 години.
Кореняк софиянец, който идваше в Червен бряг, откъдето е съпругата му. И където никой не помни името му, както и това на други великани на духа, оставили в Червен бряг диря в културните хоризонти на града. Хоризонти, които в момента стигат единствено до битовото и политическо оцеляване.
Това последното, беше голямата болка на Кръстан Дянков. Затова в един момент се отдръпна от активно участие в т.н. демократични процеси.
Като почит към неговата памет, поместваме спомен на негова роднина, Patty Biski, отдавна живееща в Милано – Италия. Написаното от Пати на нейната фейсбук стена, публикуваме с незначителни съкращения.
„На този мой огромен приятел (и роднина), дължа придобиването на сериозни познания за англо-саксонската литература, увлекателни и задълбочени анализи в областта на философията, изкуството, публицистиката. Разговоряли сме много за хората и съдбата, чел ми е писмата, които Кисинджър собственоръчно му е писал.
Заради превода му на “Стръвницата” на Фокнър, се захванах да чета ред по ред едновременно оригинала на английски и българския превод. И това се оказа най-безценният подарък, който можеше да ми направи. Една от мечтите му беше да направи издание на “Врява и безумство”, така както е мечтал и самият Фокнър – с различен цвят на страниците, които да отличават отделните минали и сегашни времена в разказа на хаотичния ум на кеди – Бенджи. “Пристъпих в слънчевата светлина и там отново открих сянката си”…
А преди това, месеци на търсене и изследване – какво точно е означавала думата “sound” по времето на Шекспир.
The sound and the fury- Врява и безумство…
Той търсеше маниакално семантиката на думата, смисълът, контекстът, историята, авторовото намерение и реалната изразена мисъл…
Бях първата, която прочете завършената чернова на “На изток от рая” и беше незабравимо, беше усещане за електричество!
В нашето общо CV присъстват разбира се и много бохемски нощи с весели компании, смях до болки в корема, безгрижие, реки от уиски и вино, и литри бира с шкембе чорба на зазоряване в денонощния ресторант. Плащаше обикновено този, който беше загубил играта на бълхи…
Той ме запозна в дома си с Ърскин Колдуел, а аз него – с Жоржи Амаду.
Веднъж, Кръстан и Колдуел заспориха за качеството на часовниците си- съветски срещу швейцарски: топиха ги в уиски, държаха ги на пара и накрая си ги размениха. Случиха се и други неща, но са прекалено дълги за разказване, а и не знам дали са за разказване.
С Жоржи Амаду се започна с един незбравим “brunch” , който премина плавно в “lunch” и се превърна естествено в безкрайно забавна, жизнерадостна и щастлива българска вечеря и след-вечеря… И се говореше, говореше…Аз и Палома Амаду (дъщерята на Жоржи) заспахме изтощени и прегърнати на тесния кръстанов диван…
…Докато бях на меса в църквата тази вечер, и докато си припомнях не една и две особено духовити сцени с Кръстан- в ролята му на главен герой, докато мислех за прекрасната му душа на дете и философ едновременно, сред молитвения шепот, насред “Аве Мария”, изведнъж забелязах, как един от мраморните ангели в ъгъла, започна да ми се усмихва мило и лукаво в полумрака…”
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
