Днес е Стефанов ден – ден за равносметка

Стефанов ден е денят на свети Стефан. Чества се на третия ден след Рождество – 27 декември. Почитта към този светец е голяма. От времето на Апостол Павел насам, всички наричат Св. Стефан пръв мъченик (първомъченик), защото е първият мъченик за християнската вяра.Сведенията за него са ограничени и идват главно от новозаветната книга „Деяния на светите апостоли“. Предполага се, че е елинизиран евреин, който е сред първите дякони в ранната християнска общност в Йерусалим. Заради религиозните си възгледи е обвинен пред еврейския Синедрион /орган на еврейското самоуправление в Юдея/  в богохулство, осъден е и е убит с камъни около 34 година. Екзекуцията се състояла извън пределите на Йерусалим, в Йосафатовата долина, където бил замерян с камъни от разярената тълпа. Въпреки всичко, мъченикът коленичил с последни сили и обърнал поглед към небето с думите: “Господи, не им зачитай този грях”, след което издъхнал.

Тялото на светеца не било погребано, а било оставено на птиците и зверовете. Според народното поверие, Божията майка наблюдавала мъченическата му кончина и се молела за него.

В 415 г. мощите на първомъченика Стефан били открити чрез чудно видение, което имал един свещеник. Те били поставени в Сионския храм в Йерусалим.

Според народните вярвания, Стефанов ден затваря цикъла на отминаващата година, за да отвори път на идната. В превод от старогръцки език Стефан означава “венец” и именно тази символика е една от основните причини празникът да се приема като венец на старата година и ден за равносметка.

През последния празник от годината около трапезата за пореден път се събира цялото семейство. Стопанката на къщата става рано призори, за да приготви традиционните за Стефановден месни ястия – свинско с кисело зеле или месни зелеви сарми. На софрата присъстват още прясно изпечен обреден хляб и златиста баница.

По традиция, обичаите, които характеризират така наречените Мръсни дни, трябва да се спазват от Стефановден до Йордановден. Това е периодът, през който хората трябва да се пазят от злите сили и не се излиза навън по тъмно, особено през нощта.

На Стефановден младите семейства гостуват на своите родители, кумове или кръстници, за да им засвидетелстват  своето уважение.

Основен обичай на празника е ладуването. Някои автори считат че името произлиза от припева: “Ойладо, ладо, момиче младо”.  Други припознават в него почит към славянската богиня Лада, покровителка на любовта, брака и семейството. Ладуването е колективно гадаене за женитба. Всички неомъжени жени топят китки, привързани с пръстен или друг личен предмет в ново менче пълно с вода. На другата сутрин една от момите, облечена като булка, вади китките от менчетата, а останалите пеят песни – ладанки за женитба и щастлив семеен живот. С песента те се надяват да сбъднат надеждите и съкровени си мечти. Ладуване се извършва в навечерието на още няколко народни празника през годината.

На този ден празнуват  Стефан и Стефка и производните им:

Стефи, Стефко, Стефчо, Станул, Стеван, Степан, Стефа, Стефана, Стефанка, Стефания, Стефани, Стамен, Стамена, Стан, Стана, Стане, Станимир, Станимира, Станислав, Станислава, Станчо, Светлин

Венко, Венче, Вени, Венета, Венка, Венчо, Венцислав, Венцеслав, Венцеслава, Венцислава, Венеция (поради това, че в превод от гръцки Стефан означава венец)

Източници: Българска православна църква, Църковен календар.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!