Александър Манев: Баща ми ме научи да си държа на думата и да правя всичко майсторски

Александър Манев е син на известния в  страната и Европа художник Никола Манев. 50 картини на твореца трябваше да бъдат изложени в град Червен бряг на връх Никулден, на имения ден и в памет на художника. Както „Плевен прес” писа, изборът на място е в резултат на дългогодишно приятелство между местния бизнесмен Иван Динков и Никола Манев. Противоепидемичните мерки осуетиха намеренията на организаторите. Един от тях е синът на твореца – Александър. С него се свързахме по телефона, за да научим нещо повече за отложената изложба, както и за самия Александър Манев.

Здравейте г-н Манев, благодаря, че приехте поканата за това интервю. Къде ви намираме ?

Намирате ме във Варна, близо до морето и плажа, където е къщата на баща ми.

Какво ще стане с изложбата на баща ви в Червен бряг, за която писахме ? Трябваше да се открие на 6-ти декември.

За съжаление откриването на изложбата се отлага заради мерките против тази пандемия. Плануваме да направим това през м. януари ако разбира се, всичко е наред около пандемията. Обмисляхме вариант да направим това около Коледа, но вероятно ще е още рано предвид обстоятелствата. Така че, остава да я направим през м. януари.

А какво успяхте да направите до сега, свързано с експозицията на картините ?

Всички картини са вече в Червен бряг. Всичко беше подготвено – покани, плакати и т.н. Но излязоха новите мерки и преустановихме всичко.

Малко е тъжно това.

Да, тъжно е. Но всички сме засегнати. Има неща, които ни регулират. Трябва да се съобразяваме с положението. Всъщност всичко правим с г-н Иван Динков – бизнесмен от Червен бряг и голям приятел на Никола Манев. Още приживе той имаше голямо желание да направи изложба в Червен бряг. Всъщност сега изпълняваме желанието на баща ми.

Баща ви ходил ли е в Червен бряг ?

Добър въпрос. Вероятно е бил. Винаги когато баща ми имаше изложба във Варна, Иван е помагал с кетъринга. Връзката между тях е била голяма.

Баща ви разказвал ли ви е нещо за Червен бряг ?

Да, разбира се, пак покрай Иван Динков. За него чух преди пет – шест години. Ще ви разкажа нещо любопитно. Баща ми имаше такава схема – шест месеца в Париж и шест месеца в България. Рисуваше в Париж, след което картините ги излагаше в България.

Всяка зима точно Иван Динков изпращаше в Париж една кутия /колет, б.а./, с български спомени. Така мога да нарека нещата в нея. Вътре имаше български подправки, малко сирене, малко вино и други чисто български неща. И това беше всяка година около Коледа. Изобщо, връзката им беше много истинска и искрена.

Какво изпитвате сега покрай тази изложба на баща ви и нейната подготовка ?

Много съм изненадан от големия интерес към нея. Както от художници, в това число и от Плевен, така и от много други хора. Това е много вълнуващо за мен.

През януари месец, когато дай Боже ще откриете изложбата, кого ще видим освен вас ? Вие имате и чичо – брат на баща ви.

Да, точно така, Добромир Манев /известен български актьор, б.а./ Той много искаше да дойде на откриването. Защото планувахме да направим и представяне на книгата на Исак Мозес, посветена на баща ми, в която Мозес разказва за живота му. Добромир Манев искаше да прочете разказ от нея. Всичко беше подготвено, но …

Да поговорим малко за вас обаче, ако нямате нищо против.

Разбира се, нищо против нямам.

Като син на толкова известен баща, как се чувствате в неговата сянка ?

Интересен въпрос. Много добре се чувствам, защото съм свикнал с тази известност на баща ми. В края на краищата, той си е моят баща. И тази известност около него, за мен беше нещо естествено. Не ми беше странно, но ми правеше голямо впечатление. Например, ходим си по улицата и го спират разни хора, които си говорят с него. Това ми правеше голямо впечатление. Всъщност, бях свикнал цял живот да виждам, че в баща ми има нещо специално. Че има мисия нещо да направи. Нещо добро.

Каква беше връзката с баща ви ?

Да ви кажа, имахме малко особени взаимоотношения. Взаимоотношения по-скоро като между приятели. За мен например беше малко странно да наричам баща си баща. Аз просто му казвах Никола и Кольо, както му казваха приятелите. Имахме много свободни отношения. Ние просто се познавахме много добре като мъже. От баща ми съм научил да държа на думата си, да съм истински и винаги да правя нещата по майсторски неща. Така че, аз съм си половин българин да ви кажа. И половин холандец. Това сигурно, е под влияние на баща ми.

Знаем за вас, че живеете в Холандия. Но разкажете нещо повече за себе си.

Всъщност аз съм израснал в Холандия, майка ми е холандка. Детството ми е минало в Холандия. Но от осем години живея в България. Нямам деца и съпруга. Все още нямам и българско гражданство, но го очаквам и много го искам. Имам и сестра. Тя живее в Любляна, Словения. Занимава се с изкуство. А аз се занимавам с търговия между Холандия и България. Помага ми това, че знам холандски и български

Говорите доста добре български, макар и с акцент..Кажете, къде се живее по-лесно, в България или в Холандия ?

Да, това е много интересен въпрос. Защото е много относително. Зависи от среда, от хора. Но ако гледаме абсолютно на нещата, естествено, че Холандия осигурява един по-спокоен живот  като доходи и осигуровки. Но ако гледаме красотата на живота, това не се намира в Холандия. Тя е страна където имаш работа и изкарваш добри пари. Но красотата на природата, море, планини, слънце, това се намира в България. Имам чувството, че тук свободата е по-истинска и по-голяма. Тук гледаш морето, птиците, планините, природата.

А защо избрахте Варна и морето ? Вашият чичо живее в Балкана, село Гложене.

Защото сме чергари, както често казваше баща ми. Той казваше „Аз съм чергар”. Изборът на Варна е пак покрай баща ми. Като малък е идвал тук всяка година при леля си. От там всъщност, се ражда любовта към този град. И преди 30 години той е построил тук една страхотна къща и аз сега се намирам в нея. Красива къща на брега на морето.

Много благодаря за този разговор. Ще го продължим надявам се, през месец януари, когато ще откриете изложбата.

Да, разбира се, непременно. Много ви благодаря за вниманието и за статията, която написахте за баща ми.

Доскоро, г-н Манев.

До скоро.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!