145 години от Априлското въстание

На 20 април / стар стил/ 1876г. – май 1876г.избухва въоръжено въстание на българите в Османската империя.

От петте революционни окръга, които готвят народа за бунт, успяват да въстанат четири – Търновски, Сливенски, Врачански и Пловдивски. Близо 10 хиляди мъже от 95 селища се изправят срещу башибозук в неудържим порив към свобода. Началото е дадено в Копривщица. Следват Панагюрище, Перущица, Батак, Брацигово, Стрелча, Клисура, села и градове предимно в Средногорието и Родопите.

Въстанието е потопено в кръв само за няколко дни, но постига своята цел – народният бунт за независимост намира силен отзвук в Западна Европа и Русия. На страната на българската кауза застават двете най-могъщи империи по онова време – Русия и Великобритания. Така Освобождението, което се случва две години по-късно, става неизбежно.

В пантеона на безсмъртните със златни букви са записани имената на Апостолите на въстанието: Паньот Волов, Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Васил Петлешков, Кочо Чистеменски, Георги Икономов, Захари Стоянов и още много други. Априлското въстание е връх на българското националноосвободително движение и най-висша проява на българския национален дух.

 Българският народ по това време наброява 5 милиона души, но едва 10 000 са тези, които въстават срещу врага, ясно заявявайки на целия свят, че предпочитат да умрат свободни, вместо да живеят като роби! Повечето от тях загиват в борбата, но със смъртта си те дават нов живот на нашия народ.

Днес България е жива, заради саможертвата на тези 10 000 юначни българи, което вечно трябва да ни припомня, че понякога и един човек с кауза е достатъчен, за да промени хода на историята.

Поклон пред героите! Да живее България!

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!