14 март – Сирни заговезни, Неделя на прошката

На 14-ти март 2021 година,  Българската православна църква отбелязва Неделя на прошката. Тя ни въвежда в дните на Великия пост. Според християнското учение в Неделя на прошката ние молим другите хора да ни простят. Но за да е истинско прощението, трябва да се научим и ние самите да прощаваме. Именно защото имаме нужда от прошка, сме длъжни и ние да се научим да прощаваме на другите. И може да се окаже, че мярата на това, как се отнасяме към другите, ще е мярата на това – как Господ ще се отнесе към нас. В това е универсалността на християнството: когато помогнем на който и да е човек, всъщност сме послужили на Самия Христос. Защото всеки човек е икона на Бога, тъй като Бог създава човека по Свой образ и подобие (виж Бит. 1:26).

В българския фолклор този ден на Неделя на прошката е познат като Сирни заговезни, наричан още Прошка, Поклади или Прошкина неделя. Този празник винаги се чества 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни. В деня след Сирни заговезни започват великденските пости, които ще продължат до 2 май 2021 г.

По традиция на този празник младите семейства отиват на гости на своите родители, кръстници, по-възрастни роднини, както и при кумовете. Младите искат прошка на по-възрастните с думата „Прощавай, мамо/тате/бабо/дядо…“, а те им отговарят – „Простено да ти е, и от мен, и от Бога.“ или „Просто да ти е, Господ да прощава.“

На Сирни заговезни искаме прошка от всички наши близки и приятели, на които се извиняваме за провиненията през годината, ако сме ги обидили или пренебрегнали в даден момент. По традиция прошка не си искат само съпрузите, защото се знае, че на другия ден може пак да се скарат.

На вечерната трапеза се слагат риба, масло, яйца, мляко, сирене, всякакви млечни продукти, баница със сирене, праз лук или кисело зеле, без месо.

Един от най-обичаните ритуали – обичаят „амкане“ или „хамкане“ се прави именно след вечеря. За да се изпълни ритуалът е необходимо да се свари яйце или да се приготви халва или сирене, завързани на конопен конец. Той се залюлява над трапезата и всеки посяга с отворена уста, когато яйцето се насочи към него. Който захапе яйцето с уста, той ще е най-здрав.

В неделя се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни.

Затова празникът се нарича и Поклади. В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) – това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва злото от къщата.

В миналото в някои краища на страната на Сирни заговезни бродят маскирани по домовете. Обикновено това са мъже, които слагат страшни маски на лицето, за да гонят злите духове и демони от къщата на стопаните. Последните пък ги гощават с халва или баница.

Даването и получаването на прошка става със сълзи в очите, казват свещениците. И това съвсем не е лесно, както добре знаем от личен опит. Според клиничният психолог д-р Рубен Кодам, клиничен психолог и изследовател, да простиш не означава да оневиниш. А да приемеш това, което се е случило, без да му даваш етикет „добро” или „лошо”. Да продължиш напред. Според него „прошка означава да махнеш котвата от миналото и вместо това да живееш в сегашното”.

В духа на християнската вяра и народния обичай – простете уважаеми читатели за грешките, които понякога допускаме ! Хубав да е денят ви и Бог да прости на всички ни безумствата, които вършим !

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!