10-ти/14-ти/ април – премълчаваната дата за издевателствата над 2 200 българи в Македония

Български наборници от Македония отказват да служат в сръбската армия. Всеки 10-ти е разстрелян.

Политическа коректност не означава политически слугинаж

На 10 април 1914г. / някои източници посочват датата 14 април 1914г. б.а./ пред дипломатическия корпус в Крагуевац 2200 български наборници от Македония отказват да положат военна клетва в сръбската армия и на всеки десет е разстрелян по един.

След 1908 г. младотурците правят опити да наложат задължителна военна повинност и за християнското население. Новата мярка е посрещната неохотно сред българите в Македония. Когато обаче Сърбия се опитва да въведе военна повинност след Балканската война, населението категорично се противопоставя. Първите мобилизирани младежи от Щипско, Радовишко и Тиквешко на 21 март 1914 г. тръгват под конвой за Сърбия. Когато се събират на гара Велес, всички задружно запяват „Шуми Марица“/химн на България по онова време/. Сръбските офицери дават заповед незабавно новобранците да бъдат натоварени в специален влак. Още тук те започват да викат: „Ние сме българи и не желаем да служим в сръбската войска.“

На 22 март новобранците пристигат в Крагуевац, където им е уредено посрещане. В тяхна чест в казармата е отслужен водосвет и са произнесени приветствени речи. Когато впоследствие им съобщават датата, на която трябва да положат клетва, няколко от тях се събират, за да обсъдят какво да правят. Предлага се да откажат клетвата независимо от последиците.

В деня на клетвата (10 април 1914 г.) младежите са строени пред казармите. В средата е трибуната, на която са наредени духовенството, висшите военни началници и административни чиновници, както и чуждестранни дипломатически представители, поканени от Белград. Отстрани се е събрало цялото гражданство. Приветства ги командващият генерал. След това се пристъпва към полагане на войнишката клетва. Военната музика свири сръбския химн и свещеник започва да чете клетвата.

ВМОРО революционерът от Щип Панчо Тодоров разказва: 
“В деня когато щяхме да полагаме клетвата, на определеното място – в казармата, беше дошло цялото Крагуевац. Кралят не дойде. Генерал Калафатрович ни държа реч, в която изтъкна, че ние македонците, още от преди много векове сме били сърби. Всички слушахме мълчаливо, без някой да му възрази. След него говори владиката и направи водосвет. Но тъкмо почна да изрича думите: „Заклевам се в името на краля, че ще служа честно и вярно на Отачбину“ и пр., още не произнесъл никаква дума, след един миг мълчание, щипяни, както бяхме наредени в един взвод, единодушно извикахме “Не приемаме клетвата”. Нашите думи се подеха от останалите взводове и така непрекъснато всички новобранци, 1000 души, викахме “Не приемаме клетвата”. По едно време от отсрещната страна се чу гръмогласно от мнозина „ура“, а след това всички в едно гърло викахме „ура“, „Да живее цар Фердинанд“, „Да живее българския народ“, „Да живее Македония“.”

Войнишкият строй се разкъсва, настъпва хаос. Всички присъстващи изпадат в паника. Гражданството бяга. Две въоръжени роти обграждат новобранците от всички страни. Командващият генерал дава заповед да се строят отново. Властите се опитват пак да дадат официален характер на тържеството. Архимандритът отново чете клетвата, но като вижда, че всички мълчат, произнася слово, в което изказва съжалението си, че младежите са попаднали под влияние на „българска пропаганда“. Церемонията е прекратена.

Съдбата на новобранците е различна. Шест души успяват още същата вечер, преоблечени като селяни, да вземат влака и да слязат на спирка преди Куманово. След редица премеждия те се присъединяват към четите на ВМОРО, които ги прехвърлят в България.

Други са арестувани и подложени на изтезания, за да признаят кои са инициаторите на бунта. Едва когато започва войната между Австро-Унгария и Сърбия /обявена е на 28 юли 1914г.б.а./, се поставя край на тези изтезания. Полкът е разформирован, а останалите живи новобранци, конвоирани като пленници, са разпръснати по военните части в Крушевац, Зайчар, Ниш и разпределени по един между 10 сръбски войника.

Повече от 100 души изчезват безследно по време на разследванията, а 22-ма от отказалите да дадат клетва са толкова бити, че са починали. Нито един младеж обаче не дава клетва за вярност.

Събитието в Крагуевац намира широк отзвук в политическите и дипломатическите кръгове на Балканите и в Европа. Този въпрос се разисква и в българското Народно събрание. Народният представител Никола Наумов запитва министър-председателя Васил Радославов какво знае за инцидента в Крагуевац. Радославов отговаря, че е правено запитване по дипломатически път, но сръбското правителство мълчи. Тогава Наумов сам отива в Белград и пред него Никола Пашич дава „честна дума“, че „нямало клане“. Наумов обаче успява да разбере, че някои от отказалите да дадат клетва новобранци са осъдени и ще бъдат разстреляни.

На 20 май 1914 г. в. „Балканска трибуна“ помества официално съобщение на БТА, озаглавено „Зверствата в Крагуевац“, в което се казва, че въпреки всичките си старания сърбите не са успели да скрият кървавата афера в Крагуевац и истината за ужасните насилия, извършени в този град над българските младежи.

Източници:

Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 1992.

Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915. София, Издателство на БАН, 1981, с. 137 – 140.

„Бунтът в Крагуевац на младите българи от Македония взети да служат в сръбската армия“, спомени на Панчо Тодоров (записани от Страхил Топуков) за Инцидента в Крагуевац

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!