ХГ „Илия Бешков” – Плевен, кани на изложба
На 21.01.2021 година /четвъртък/ от 11.00 ч., в Камерна зала на ХГ „Илия Бешков” – Плевен, ще се открие изложба на художниците Калина Мавродиева и Юлий Тасков. Културното събитие ще се проведе при спазване на всички противоепидемични мерки, информират от ръководството на галерията. Изложбата се реализира с подкрепата и участието на Национален фонд „Култура”.
„Да можеш да летиш” е озаглавена експозицията на двамата художници. За скритото послание на техните картини разказва проф. Станислав Памукчиев.
„ Тук и сега, преди или после, някъде другаде и винаги. В неопределеността, на границата между измеренията е артистичното пътешествие на Калина и Юлий – тяхното пропътуване в задпределното, безграничното, неназовимото.
Съвремието се занимава твърде много със себе си. Твърде много със сега и тук. Историческото време и пространство направиха видим света, разказаха го банално, цинично. Досадата от прагматиката на ситуативното хоризонтално живеене в настоящето, породи копнежа, смелостта и решителността на пътешествениците в безпределното. Събуди страстният копнеж за някъде и винаги.
Бягството на Гоген създаде Ноа Ноа – Уханното място, където копнеещият човек среща своето изначално, дадено от Бога Райско битие – Наве наве фенуа. Гоген ни разказа за бога Тааора, който познал Оина – богиня на въздуха. И тя родила Дъгата и Лунната светлина, а след това червените облаци и червеният дъжд.
Бягството от принудата и разочарованието, от угнетеното съществуване в материалното родиха „Синият път“ на Кенет Уайт – пътят на изток. Неговият духовен брат Хенри Торо допусна, че за белия човек пътят на изток е път на север – някъде към нищото и към всичкото.
Бягството от тъмното и непрогледното, от плътното и материалното и поривът за свобода създадоха прозрачният свят на Джеймс Търел. Той легна в светлината и заедно родиха розовата светлина, синята светлина, зелената светлина, оранжевата светлина.
За Калина и Юлий изкуството е тяхната духовна сватба. Живописта е техният начин за пътешествие, залутано през белите мъгли и сияния, гмуркане и пътуване в синята глъб. Непрогледността и безпределността облепват невидимото тяло на душата с мистика, с копнежа и любопитството, към изначалния и трансцендентен хоризонт на спасение.
Човеците на Юлий са обърнали гръб, достигнали са предел и врата към нещо друго – незнайно и притеглящо. Съзерцават някъде отвъд или някъде навътре, в очакване на събитие от друг порядък, от друго онтологично измерение.
Избелелите пространства на Калина са били обитавани само от бели и невидими същества, преди да долетят самолетите.
Съзерцанието в нещо толкова близко и толкова далечно е поетиката на бленуващата душа. А там, всеки е сам. Доверчиви и смирени, застинали на прага, някъде преди безкрая, Калина и Юлий ни повеждат към места – чисти, прозрачни и светли, с надеждата и очакването за среща, среща някъде, някога и винаги – в тяхната Ноа Ноа.
Завиждам на готовите да тръгнат с тях! Надалеч…”
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
