Радостин Василев : Напълно осъзнавам какво се изисква от мен. Искреност с хората.

Разговаряме с продавачи на мартеници за труда и студа докато изкарват някой лев, когато забелязваме, че областният координатор на „Има такъв народ” се е спрял пред търговец на мартеници  Журналистическият рефлекс се задейства и включихме диктофона. Въпреки изненадата от нашето „нападение”, не отказа да отговори на въпроси. Естествено първият беше защо е в Плевен. Какво отговори на него и на всички останали наши питания, вижте в интервюто.

Защо сте в Плевен г-н Василев ?

Аз съм в Плевен всяка седмица по няколко дни. И това е от много време, почти 7-8 месеца. Идвам във връзка с моята работа като областен координатор на партия  „Има такъв народ”.  Обикалям общината, както и общините в областта. Срещам се с хората, разбира се до колкото позволяват противоепидемичните мерки.  И се готвим за парламентарните избори на 4-ти април.

От тук ли ще купите мартеница за сина си ? Или от София ?

От тук. Но това не е най-важното. Важно е да се уважи традицията свързана с 1-ви март. Да знае синът ми, както и всяко дете, защо се подаряват мартеници на този ден и защо това е наш български обичай.

Добър отговор като баща. А като партийно лице знаете ли какво стои зад продажбата на тези мартеници като малък бизнес ?

Аз не бих нарекъл това бизнес. Това по-скоро е финален акорд за  оцеляване. Това беше бизнес през 90-те години когато имаше и емоция в хората. Сега всичко е толкова злощастно, че това е по-скоро някаква алюзия към миналото, към спомените на хората.

Самият факт, че за да оцеляват, са принудени да се занимават с такава дребна амбулантна търговия, е показателен. Тя е характерна и за други краища на света. Но там от нея се прехранват. В България от продажбата на мартеници не можеш да се прехранваш. Това не може да бъде печеливш малък бизнес.

В България няма малък и среден бизнес. Излишно е да обяснявам, че през последните години няма държавна икономическа политика, която да го подкрепя. 

В България се наливат пари в едрия капитал, помага се на едрия капитал. Банките почти не подкрепят дребния бизнес.  Правителството безотчетно налива пари към държавната  администрация.  Увеличава заплатите в държавния сектор. Това не е случайно. Дребният бизнес е дребна грижа за управляващите.

/Тук бяхме помолени ако имаме още въпроси, да продължим разговора в офиса на партията, за да разговаряме спокойно./

Според социологическите проучвания „Има такъв народ” се очертава като трета политическа сила, която обира протестния вот. Давате ли си сметка с колко много очаквания сте натоварен като политическо лице на тази партия ?

Надявам се да получим огромен вот, но не протестен. Макар че, 80 % от хората ще гласуват протестно на тези избори, защото  неудовлетворението от цялата политическа класа, не само от управляващите, е много голямо.

Откровено казано, в началото може би не осъзнавах с какво се захващам. И какъв товар поемам върху себе си. Един път заради това, че Плевен е моят роден град. Втори път  затова, че Слави е от тук и очакванията на хората са много големи.

Но трябва да ви кажа, че  напълно осъзнавам какво се изисква от мен.

И какво се изисква ?

Най-важното, което се изисква, е да бъдем искрени с хората. Да говорим това, което можем да направим. Да не въвеждаме в заблуждение никого.  Защото от напразните  илюзии вече 25 години сме в ситуация на нокаут. 

Ние сме в предбедствено положение. И то е творение на тези политици, които управляваха последните 25 години . Очаква се правилно да обясним на хората както  това, че промяната трябва да дойде от всеки един от тях, а  ние да сме носители на една идея, така и това,  че  ако продължи този маниер на политиканстване, на обвързаности , на мафия, България се превръща в една обезлюдена територия, която никога няма да бъде държава.

Казахте, че трябва „да говорите това, което можете да направите”. С кого можете да направите това, което говорите, със сценаристите ли ? Имате ли експерти в областите на управление ?

Имаме много голям брой експерти. Слави Трифонов и екипът му набраха експерти чрез кастинг,  който се провеждаше в продължение на близо година. Именно тези 200 – 300 човека работиха върху програмата повече от 2 години. И понеже всички питат къде е нашата програма, да кажа: готова е!  В нея е вложен  огромен труд. Ще излезе съвсем скоро в сайта ни, така че всеки може да я прочете.

Що се отнася до сценаристите, аз ги възприемам  по-скоро като експерти, близки до правенето на продукт с успешен маркетингов подход. Дали е предаване,  дали е концерт, те разбират много от тази работа, защото са може би най-добрите в България.

Но ние имаме експерти във всички сектори на държавата. Например в правосъдие, аз съм един от групата експерти по правосъдие. В нея сме 23 човека. В образование, икономика,  финанси  – също.  Много е трудно да намериш експерти, които да са извън статуквото, които да са независими,  да не ги е страх да помагат. В това отношение имаме много сериозна  експертност и считам, че като извънпарламентарна партия сме на първо място в това отношение.

Звучи добре. Само че от тази експертност хората имат нужда сега, в това трудно време. Как да стане ?

Този въпрос го задават почти всички хора, които идват при нас в офиса и  разговарям с тях. Истината е, че за да помогнеш на отделния индивид –  трябва да предприемеш мерки на национално ниво. И тези мерки да имат веднага социален ефект.

Такива мерки трябваше да бъдат предприети отдавна за директна помощ към хората  в ситуация на Ковид. България сигурно е единствената държава в ЕС, която няма безвъзмездно  директни дотации към всеки един гражданин, за да може да се изкара кризата породена от пандемията.

Трудно обяснявам на хората, че с магическа пръчка всеки отделен индивид няма как да усети промяната. Но считам,че с мерки в спешен порядък, като например размера на пенсиите, ще бъде полезно. Тези 50 лева, временно отпуснати от правителството, е просто обидно. Крадем милиарди, а хората гладуват.

Но и от пътища има нужда, защото бизнесът има нужда от тях.

Има. Само че с парите, които се дават за пътища и магистрали, хората строят цели държави.

Любопитно е, че сте адвокат, а професионално се занимавате с футбол и ЦСКА.

Професионално се занимавам с право. Животът ми така се стече, че работих в ЦСКА като юрист и се наложи да специализирам спортно право и футболно право. Но това е само един сегмент от цялостната ни дейност. За мен хубавото беше, че съм от ЦСКА и работих в ЦСКА.

Е сега вече изгубихте левскарите.

Уважавам и левскарите, но аз съм си от ЦСКА….

Харесва ли ви спорта в Плевен ?

В Плевен няма спорт.

Как така няма спорт ?!

Така, няма. С много малки изключения, които са плод на индивидуални желания  или воля на родителите.

Плевен е един от областните градове с най-лоша спортна инфраструктура.  Град, в който за последните 12 години управленски период, не се направи нищо. Град, в който и местното самоуправление неглижира спорта. Категорично. Плевен не заслужава ситуацията, в която се намира.  А имаме уникално спортно училище. Едно от шестте държавни спортни училища, на които чак сега  предвидиха някаква инвестиция, която е смешна.

Но Далаклиев направи тук цял спортен център.

Да, но това е един частен клуб. Аз говоря за спорта като държавна политика. Държавна и местна политика. Държавата помогна за изграждането на една частна школа, което е положително. Само че, държавата трябваше да изгради в Плевен многофункционална спортна зала. Не като гробниците, които изгради в други градове като Русе, Горна Малина или колодрума в Пловдив.

Наистина многофункционална спортна зала, която да може да се използва свободно. А не недостъпна  за хората. Защото масовият спорт е този, който прави великия. Ние обърнахме системата. Мислим си, че можем да култивираме елитни атлети в саксия. Не става. Всичко идва от масовото спортуване.

„Спартак Плевен”,  футболният ни отбор, в последните 15 години винаги е обект на някакви бизнес интереси, които го  въртят в слабите нива на футбола. Учебните спортни школи ги няма изобщо….

Пристрастен сте към спорта…

Пристрастен съм към Плевен.

Ако това е така, как ще накарате плевенчани да не гледат на вас като на пришълец ?

Не съм пришълец,  Аз съм си кореняк плевенчанин. Особено пък на фона на хората, които до сега са се занимавали с политика в Плевен. Без дори да са живели и един ден тук.Родната ми къща е на 50 м от тук /показа с ръка/. В нея мина детството ми и ученическите ми години.

Но нали сте я продали…

Да, наложи се. Но купихме друго жилище в Плевен, където сега идвам. Защото никога не сме прекъсвали връзката с Плевен. Аз излязох от тук, защото трябваше да следвам в София. Впоследствие професионалната ми реализация се осъществи в столицата. Но винаги съм си идвал в Плевен, никога не съм късал връзката с града. Родителите ми са кореняци плевенчани. И като мина покрай родната ни къща, веднага идват спомените за детството и приятелите от ученическите години.

Вероятно и някоя ученическа любов…

О, да. /Смее се/. И това го имаше. Тъжното е, че много от приятелите не са вече в Плевен, заминаха в чужбина да си вадят хляба. Други напуснаха Плевен и са в други градове.

А с тези, които са тук в момента, се срещаме, говорим си и виждам, че ситуацията е тежка при тях. Това ме ядосва, защото са способни хора, а губят надежда.

Ами върнете им я, щом сте се захванал с политика.

Това е целта ми, стига да ми дадат доверието си плевенчани.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!