Проф. Пламен Вълчев: При такива водач на културата като Вежди Рашидов, аз друго не очаквам да се случи

Проф. Пламен Вълчев е авторът на двата стенописа в бившия магазин на „Боряна” ООД – гр. Червен бряг. Той е роден в София през 1951 год., но коренът му е от  видинския край – гр. Кула.

Син на художника Петър Вълчев. Професор Вълчев е завършил Художествената академия, специалност „Живопис”.

От 1981 до 2017-та година е преподавател в Академията първоначално като асистент, после доцент и професор по живопис в специалност „Плакат и визуална комуникация”. Носител на много отличия, едно от които му е връчено през 2011 год. за „Принос в развитието на изобразителните изкуства”.

Откриваме го по телефона, в момент когато работи по два свой проекта за паметници. На прочутия в миналото софийски кмет Иван Иванов и на В. Левски. Изненадата му е голяма, но радостна, защото никой от Червен бряг не го е търсил през тези години. Прие веднага да разговаряме, въпреки заетостта си.

Здравейте проф. Вълчев, обаждам се заради Червен бряг и …….

Ооо, много се радвам. Кажете жив ли е моят стенопис там ?

Вашият стенопис е жив, но е зазидан. И това е голямата болка на мнозина. Не е унищожен, но е скрит зад гипсокартон и не се вижда. Защото помещението е продадено на банка, която в момента прави ремонт. Фирмата, наета за ремонт, го изпълнява както е по проекта, а той не предвижда включването на вашите стенописи  в интериора на банката. Помните ли кога започнахте работа по тези стенописи, кой ви е помагал в изработката им, как стана всичко ?

Не, никой не ми е помагал. Около този проект имаше премеждие. След като направих идейния проект, се явих на държавната комисия, Там той мина с овации, което много ме окрили. Взех такси и след като се прибрах, установих, че проекта е останал в таксито. Не успяхме да го намерим въпреки многото усилия. Наложи се да го правя наново. И то в много кратък срок трябваше да го дублирам. А нищо не помня – нито съм го снимал, нито нищо. Всичко е в главата ми, но знаете, че в стенописа са много фигури, много сюжети, ракурси и т.н. Обаче го възстанових доколкото можах. И се получи.

А възлагането на проекта стана чрез мой познат, който тогава работеше в ЦНСМ – София, Той беше чул, че ще се прави нещо такова, обади ми се  и ми го възложиха. Преди това аз вече имах няколко направени стенописа. Мисля, че това стана 1985/6 година, но не помня точно. Годината може да я видите в единия ъгъл на стенописа, там е кодирана.

Колко време ви отне изработката ?

На стената съм работил може би около месец – два. Аз живеех в Червен бряг заради този мой ангажимент. Доста съм експедитивен, но въпреки това, работата не беше малко.

Кажете нещо повече за техниката, която използвахте в реализацията на проекта.

Работих с пигменти, част от които ми бяха препоръчани от един колега – реставратор. Рисувах стената по старите изисквания, с цинк и пресечено мляко. Изисках да се направи варова шпакловка  като подложка. Нямах никакви претенции към подготовката от страна на строителя. Всичко беше идеално. Имаше една параванна стена, от която тръгваше шествието, така да се каже. От времето на Средновековието до Съвремието. Страхувах се да не станат някакви пукнатини, защото едната стена е носеща.

Дано да е запазено, защото в Ловеч направих един още по-богат стенопис от този, но беше монохромен. Като отидох преди десетина години там, оказа се, че всичко е заличено.

Това е днешният кошмар – заличаването.

Ужас ! Направо ми се доплака. Защото да беше политически ангажиран – разбирам. А той не беше. Беше чаровен, подобно на червенобрежкия.

Как възприемате подобна участ на художествени творби, каквито са и вашите ?

Ами какво да кажа … Не мога да се радвам на подобни неща. Но все пак това, че съществуват и някога може да се открият, ме удовлетворява. Безвъзвратно ли е това положение в Червен бряг ?

Не. Не са унищожени. Покрити са с гипсокартон. Стенописите не са повредени. Повредена е любовта на хората към културата, част от която са и вашите стенописи.

Разбирам ви много добре. И не съм изненадан. Защото това го усещам на всяка крачка.Но при такива водачи на културата като Вежди Рашидов, аз друго не очаквам да се случи. Простащината ни е завладяла повсеместно. Така че, какво да ви кажа… Много ми се е искало да мина през Червен бряг, но все не ми остава време. Но като срещна хора, които имат някакъв контакт с града, винаги ги питам. Но някои от тях нямат представа, че има такива стенописи. Други казват, че не са ги виждали отдавна.

Бихте ли дошъл в Червен бряг, за да се срещнете с хората тук и ако можете да съдействате – да го направите ?

С удоволствие ще го направя. И много благодаря за отношението ви. Още повече, че много приятели оставих в Червен бряг.

Бъдете жив и здрав професоре. Радвам се, че поговорихме.

Много ме изненадахте с това обаждане и отношението ви към всичко това. Оставих приятели в Червен бряг и непременно ще дойда при първа възможност. Бъдете жива и здрава !

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!