Пишеше за двама така, както пишеше за двеста

А Правда Маринова я четяха много повече от двама или двеста. Четяха я хиляди. Хиляди са и коментарите и възпоменанията, които се пишат и към този момент за нея.

Безброй са хората, на които е подавала ръка. Малкият жест се помни цял живот. А при нея жестовете бяха в изобилие. И никога не пестеше съвет, подадена ръка и подкрепа.

С кого ли там горе сега “пие ракията на Бога”, както обичаше да казва? С любимия Станиславски? Или с Чехов, когото често цитираше – “има ли пушка на сцената, тя трябва да гръмне”.

Правда умееше последното с финес. Защото беше повече от просто майстор на словото – беше господар на мълчанието. Усещаше точния момент да се произнесе. Винаги на място и никога напразно.

Или в момента вече хортува с Ботев, нейното най-първо вдъхновение?

Вероятно поетът слуша с удивление – нейните дивни разкази за черновитските самодиви. Или защо челюстта на вълчицата е все заключена. Или как така Балканът все хора ги ражда, а тиквите остават долу в полето.

Никога не позволи калта в живота да я оцапа. Крачеше с гордо вдигната глава и винаги беше една крачка пред всички ни. Един нерв по-упорита от нас. Това беше балканджийската й магия.

Помнете я! Така както приживе тя помнеше забравените от всички Христо Фотев, Любен Дилов-баща, Марин Иванов, Димитър Манолов…

Срещите Ви с нея да послужат като школовка! И урок – по родолюбие, жертвоготовност, любов към правдата…

Носете нейната житейска мъдрост – непримиримост към лъжата и нетърпимост към онези дребни кривички и компромиси със съвестта в живота на всеки…

Всички Вие – нейни ученици, колеги, съмишленици или просто читатели, продължете нейните каузи и битки. Дори понякога само бледо да копирате учителя си!

От нас тя единствено би желала да покажем същата отдаденост, същото добротолюбие, същата чувствителност към обществените болежки, каквито тя притежаваше.

Творете, пишете, говорете, борете се! Това е нейният завет към Вас!

А Правда Маринова усмихнато ще гледа всички ни отгоре. В компанията на Ботев, Дилов, Фотев и мнозина други великани! Ще ни хвали пред тях и искрено ще ни се радва. Защото знае, че делото и животът й никога не са били всуе. А са окрилили и вдъхнали смисъл у не един или двама.

Пък единственото, което ние може да поискаме, е Бог поне веднъж на сто години да дари и Червен бряг, и Плевен, и България с човек като Правда Маринова!

Светъл път!
Не е вярно, че няма незаменими хора!

Невен Вутев

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!