На 27 февруари 1945 година със закон е въведена Правописната реформа

Премахнати са две букви от българската азбука. Едната от тях е „небесният знак на България”.

Правителството на Кимон Георгиев /1944 – 1946/ прави реформата на българския правопис започната от правителството на Стамболийски и в унисон с Лениновата реформа на руския език от 1918 година. Отношението на левите политически сили в България, комунисти и земеделци към правописа, добива политически измерения. Те разглеждат някои правописни правила като проява на езиков елитаризъм  и отчуждение на интелигенцията от масите. Определени букви като щ, ѣ, ю, я, ѫ са обявени за буржоазни, а ѣ и ѫ като символ на консерватизъм и великобългарски шовинизъм.

До приемането на закона за правописната реформа, българската азбука е била от 32 букви. С реформата се премахват две от тях –  ѣ и ѫ. Това са „ят” и „голям юс” или „голяма носовка”.  Българската азбука остава с 30 букви.

Прекратява се и изписването на краесловен ъ, където няма звукова стойност /печалъ/. Опростява се изписването на думи като сърце /сърдце/.

Правописната реформа среща съпротивата на писатели /Елин Пелин, Константин Петканов/, общественици и езиковеди, но въпреки това е въведена. Нейните защитници твърдят, че трябва да се прилага фонетичния принцип – да се пише както се говори. Да се отхвърли  традиционно-историческия принцип, затрудняващ широката употреба на правописа, въпреки че историческо изписване на думи още съществува.

По този повод Константин Петканов пише: „Реакционно е да изнасилваш езика, за да го пригодиш към вкуса на неграмотните … Културно е само онова, което е една стъпка напред и което споява, а не разединява „

Според богослови, езотерици и някои филолози българската азбука има божествен промисъл. Силва Дончева пише в „Небесният знак на България” : „В българската азбука има букви с особенна символика и с особенна мощ. И това са чисто български букви.

Най-важната е ѣ – ят, двойното е, което на практика вече не се употребява. Това е 32-та буква от кирилицата и 33 от глаголицата. След писмената реформа от 1945г. тя е отстранена и може да бъде открита само в църковнославянски текстове. А това е сериозен проблем.

Тази буква има освен граматическо значение и друг доста по-значим смисъл. Това е звукът, който носи в себе си цялата сила на азбуката. Тя е израз на един от кардиналните небесни знаци /свързана е с определено съзвездие, а то с България/. Буквата е тясно преплетена със съдбата на българския народ, съществувала е в руската азбука до идването на болшевиките. Тази буква, която символизира „победа” е била извезана със златни конци в горната част на знамената, до дръжката на руските бойни знамена. Тя е съпътствала руската армия през цялата освободителна война 1877-1878г. Това е знак, от които излиза огромна мощ. Тя е знамението на ангел Елохил, който е ръководител на България и цялото славянство.

Този знак е свързан с просперитета и независимостта на България. Нейн аналог няма в никоя друга писмена система. Тя е крайъгълният камък на нашата писменост, връзката между човешкото и божественото, между Земята е Небето”.

Дали не трябва да помислим върху всичко това в навечерието на новия световен ред, който ни се налага ?!

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!