На 21-ви февруари, преди 101 години, умира най-великият хирург – плевенчанинът д-р Асен Петров

„Велик български хирург… В летописите на българската хирургия името на тоя великан ще бъде записано на първо място“ проф. д-р Параскев Стоянов (1920)

Акад. проф. д-р Дамян Дамянов пише за него: „С пълно основание трябва да определим д-р Асен Петров за родоначалник не само на стомашната, белодробната, чернодробната, съдовата, неврологичната, ортопедичната, онкологичната и пластично-възстановителната хирургия, но и на реанимационната дейност в България.“

Асен Маринчов Петров е български лекар хирург, учен и университетски преподавател.

Роден е на 15 март 1862 г. във възрожденско семейство в Плевен. Баща му Маринчо Петров е общественик, училищен, черковен и читалищен деец, съратник на Васил Левски, Петко Р. Славейков, Нестор Марков, Йоаким Груев, Емануил Васкидович, Васил Манчев и др.

Д-р Асен М. Петров е женен за учителката и общественичка Елена Григорова Радева-Петрова – учредителка и първа председателка на Дружеството на българките с висше образование. Семейството има четири деца: Мария Петрова-Минкова – филолог, Любчо – починал на 2 години, Марин Петров – лекар и Милка Петрова-Коралова – филолог, писателка. Неговият син, проф. д-р Марин Петров, става ръководител на Първа хирургия на Александровска болница.

Д-р Асен М. Петров почива от сърдечен инфаркт на 21 февруари 1920 година в София.

Д-р Асен М. Петров е възпитаник на лицея „Свети Сава“ в Букурещ. След дипломирането си два семестъра учи медицина в Букурещ, а след това учи и завършва медицина в Монпелие (1889 г.) Стажува в хирургичните клиники  в Париж и във Виена.

През 1893 година е назначен за ординатор при д-р Роберт Щирлин в хирургичното отделение на Александровска болница. А през 1896 година  поема ръководството на хирургичното отделение на Александровска болница като остава ръководител там в течение на 25 години до кончината си.

Д-р Асен М. Петров е военнополеви хирург и организатор на военни болници по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. По време на Балканската война д-р Асен М. Петров е началник на Първа софийска дивизионна болница, която по-късно става Военната болница. По време на Първата световна война д-р Асен М. Петров е началник на XI местна военна болница  в София, с централа в училище „Граф Игнатиев“. Д-р Асен М. Петров участва в изграждането на санаториума за гръдоболни в с. Искрец. През 1916 година той включва този санаториум в ръководената от него XI местна военна болница, като го използва за възстановяване на ранени бойци. За активната си дейност по време на войните д-р Асен М. Петров получава чин подполковник.

Д-р Асен М. Петров е един от седемте членове на Върховния медицински съвет,  който  взема решение да се открие Медицински факултет към Софийския университет. Д-р Асен М. Петров е избран пръв за професор по хирургия в България.

Д-р Асен М. Петров е лекарят, който, за да спре по единствения възможен начин загубата на кръв, по принуда ампутира почти отсечените ръце на Стефан Стамболов след атентата на 3 юли 1895 г.На операцията присъства Джеймс Баучер – кореспондент на вестник „Таймс“ в България.

Той организира военната болница, която България изпраща в помощ на Русия по време на войната ѝ с Япония през 1904 – 5 г. Като признание за тази си дейност е удостоен с руския орден „Св. Анна“.

• Д-р Асен М. Петров въвежда методите на асептиката и антисептиката в България. Заедно със своя  сътрудник д-р Иван Кожухаров той започва да дезинфектира операционното поле с йод-бензин и йодова тинктура само една година (1909 г.) след въвеждане на метода в световната практика. Нововъведенията на д-р Асен М. Петров са една от съществените причини оперативната му смъртност да спадне до 1,75%.
• Д-р Асен М. Петров създава метод за резекция на дебелото черво при карцином. Методът е описан и във френската научна литература.
• Изобретява нов вид обтуратор – щипка за запушване на чревните краища по време на резекцията им (1906 г.) описана във френската литература.
• Отстранява целия ляв дял на черния дроб (при голяма ехинококова киста) – вероятно за пръв път в световната  медицина (1909 г.).
• Изобретява леко пружиниращ, минимално травматизиращ нож за отваряне на мозъчни абсцеси, произведен по поръчка на д-р Асен Петров от фирма Лайтер (Виена), приложен с успех през 1895 година.
• Създава метод за присаждане на остърган с нож епидерм (1896 г.)
• Извършва оригинални модификации за оперирането на широко разстлани карциноми на носа и челото (1896 г.), както и на долната устна (1906 г.), с възстановяване на носа и на устата.
• Създава няколко вида нови инструменти (1910 г.) и нов вид превръзка тип Микулич.
• Прави първите документирани черепно-мозъчни операции (трепанации) в България.
• Пръв извършва в България резекция на стомаха (1896 г.), 15 години след първата операция на TeodorBillroth.

Д-р Асен М. Петров е считан за родоначалник на българската пластична хирургия. Броят на трудовете му в тази област е 33, като 22 от тях представляват оперативно-клинични разработки (присаждания на кожа – 5, операции на носа – 5, на устните – 2, на костите и ставите – 7, оперативна техника – 3). 12 други негови трудове имат отношение към общата пластично-хирургична техника. Четири от трудовете му в областта на пластичната хирургия са на оригинално международно равнище: операция на синдактилия; присаждане на „прах“ от епидерм; пластики на носа и челото; както и на долната устна за широко разстлани карциноми.

Член на Върховния медицински съвет, член на Императорското медицинско дружество в Цариград, почетен член на Сръбското медицинско дружество. На XIV-ия международен конгрес (1903 г.) в Мадрид е избран за почетен председател на хирургичната секция.

Дали не трябва медицинските среди в Плевен да увековечат паметта му по подобаващ начин ?

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!