На 14 февруари празнуваме Трифон Зарезан – един от най-старите обичаи в българския народен календар

На  Трифон Зарезан празнуват лозарите, градинарите и кръчмарите

Това е трудов обичай, свързан с първата за годината обработка на лозата – пролетното ѝ зарязване.

Денят на лозаря има древни езически корени от времето, когато по българските земи са живеели траките, а пролетните тържества в чест на бог Дионисий се отбелязвали с особено голяма пищност. И за да не остане някой, койтолозе копае и вино пие да не почете светеца, празнуването му е два пъти през февруари – на 1-ви и на 14-ти.

Рязането на лозята е изключително мъжка дейност, жени не се допускат.  На този ден те не пристъпват територията на лозята защото не е женска работа и, за да ражда лозето. През този ден е забранено на жените и да режат, тъй като „Св. Трифон на този ден си отрязал носа“.  Всеки мъж зарязва в своето лозе по  две, три  главини, а от  всяка главина по няколко пръчки. Прекръства се, полива вино около  главината, зарязва с косера/сърповиден лозарски нож/ и пак полива, като благославя. На места ръсят и със светена вода.Всеки стопанин отрязва дълга пръчка и от нея си прави венец, който слага като корона на главата си.

Обредната храна за лозето се приготвя от жените – питка, украсена с фигури от тесто във формата на лозов лист или грозд, варена, пълнена с ориз кокошка, сирене, сланина, туршия, луканка и др. Освен това се подготвя бъклица с червено вино или ракия, украсена с китка здравец или бръшлян, вързана с червен конец.  Косерът с който ще се зарязва, предварително се почиства и се наточва добре.  В нова  торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето.

След като всеки стопанин е зарязал своето лозе, всички се събират  на обща трапеза. Накрая на мегдана всички се хващат на трифонското хоро.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!