Нашите сънародници в чужбина: Пълна незаинтересованост и безразличие на държавата към нас

Писмо от Италия. Безцеремонните управляващи български политици не си дават сметка, че обръщат гръб на най-големия инвеститор в страната. Да, това са българите, живеещи и работещи в чужбина.

„Плевен прес” потърси наши сънародници в чужбина, за да се чуе гласът на тези, които по принуда напуснаха България. Гласът на тези, които изпращат парите си в България, за да помагат на деца и родители. Политиците чуват ли гласовете на тези наши сънародници ? Какво правят, за да ги върнат в България ? Интересуват ли се изобщо от тях ?

Свързахме се с наши българи в Германия, Италия, Испания, Кипър, Гърция. Някои от тях не искат и да чуят за ставащото в България, други се отзоваха, трети са просто обезверени.

Днес поместваме казаното от Paty Biski, която пожела да я представим с това име, както е във фейсбук. Пати живее в Милано, Италия. С изключително активна позиция за ставащото в Италия, Европа и България, тя редовно публикува на страницата си своята позиция за случващото се. Изпрати ни своя коментар за изборите, политиците и безразличието на държавата. Публикуваме го без съкращения.

Политическите избори са най-ясната изява на демокрацията. По тази причина, избирателната активност е един вид анамнеза на самосъзнанието на гражданското общество и виталността на политическите партии. Така е във всички демократични формации. Гражданите на една демократична държава, независимо от това, дали живеят в нея или са в чужбина – гласуват. Защитени са от закони и конституция, които им гарантират това основно право. Така ли е в България?

Българите, които живеят в чужбина ще могат ли да гласуват свободно и спокойно? Отговорът е кратък- ще могат да гласуват свободно, ако успеят да се доберат до урните. Затова, няма да могат да гласуват спокойно.

Намираме се в състояние на тежка пандемия, което означава, че никой по света не е в състояние да планира от сега – за април, едно пътуване до изборния център, дори и той да се намира близо. В повечето случаи разстоянията са големи и пътуванията не могат да бъдат извършени поради налагания lockdown- частичен или- пълен.

Валери Симеонов – с една рядка за политик арогантност обяви:”Който иска да гласува, да вземе самолета и да си дойде, за да гласува”. Ако решим да вземем на сериозно подобна безсмислица, трябва да направим и следното разсъждение: 1. Трябва да пристигнем 2 седмици по-рано, за да останем в самоизолация – карантина. 2. Когато се завърнем в чужбина след гласуването, ще трябва да останем в изолация – карантина 2 седмици. Общо – 1 месец. Това е времето, което е нужно за пускането на една бюлетина, според г-н Симеонов. С това изказване, той прави на пух и прах основното конституционно право на българския гражданин. Възможно е, господинът да не е чел конституцията, но в такъв случай, мястото му не е в политиката, а е на първия чин в началното училище.

Друго утежняващо обстоятелство за извършване на гласоподаването е избраната дата. 4 април в държавите с католическо вероизповедание е неработен ден или е държавен празник, защото е Великден. Българите, които живеят в тези държави, знаят колко е трудно придвижването, ако човек не разполага със собствен транспорт. Много от тези българи имат смесени бракове, което означава, че трябва да зарежат семейство и деца и, ако е разрешено пътуването, да изминат по 500 – 600 и повече километра.

Тази година са регистрирани и по-малко изборни секции. България е получила съгласие от 50 държави за провеждане на изборите на 4 април. Това става ясно от думите на вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева. За сравнение тя посочва, че на предишния парламентарен вот са били открити секции в 61 страни.

Правителството дори не знае броя на имащите право на глас българи зад граница. 1 милион, 2 милиона? Никой не разполага с подобна информация.

Самите партии, които се “борят” по техните думи за всеки отделен глас, не са изпратили в постоянните представителства никакъв материал – предизборни програми, мерки за борба с пандемията, план за ваксинация, икономически мерки… Нищо! За какво искат изборен глас тези хора? Защо им е нужен? Пълна незаинтересованост и безразличие.

Освен, че лишават от право на глас хиляди българи в чужбина и нарушават основното им конституционно право – правото на глас, безцеремонните и самоуверени управляващи български политици не си дават сметка, че обръщат гръб и на най-големия инвеститор в страната. Да, това са българите, живеещи и работещи в чужбина. Не е Германия, Китай или Турция! И на тези хора, които са огромен мотор в българската икономика се отказва всякакъв друг начин на гласуване – освен физическо присъствие и пускане на бюлетина. В 21-ви век няма електронно гласуване, поща… Няма нищо. И няма нищо по една единствена причина. Българският политически “елит”, (казано с голяма ирония), не желае българите в чужбина да гласуват. Страхува се от тях. Това лято, видя и лицето на младите, завърнали се в България, за да протестират и разбра те какво мислят. Парламентът, от своя страна, демонстрира пълно бездействие и безразличие към гарантиране на конституционните права на българите в чужбина. Разбира се, не мога да говоря от името на всички българи в чужбина, но едно общо настроение се усеща – абсолютно недоверие към сегашните политически институции, пълна нетърпимост към сегашните управляващи.

Отвращение от тяхната корумпираност, от безумните им и ненужни икономически разходи, от липсата на каквато и да била защита на българския интерес, за липсата на стремеж към европейска интеграция, от нежеланието за правосъдни реформи и модернизиране на икономиката.

Не се долавя и някакво убедително присъствие на останалите политическите опоненти. Няма лица, които с идеите си и вижданията си за бъдещето на България, да създадат особена сила и привлекателност на предизборната си битка. На този фон, малко хора ще се жертват, за да се доберат до изборната секция. Дано се окажа лош пророк.

Милано – Плевен

Paty Biski

05.02.2021 год.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!