Коледният базар в Плевен – очакван, стандартен и проблемен

Коледният базар в Плевен отново е факт.  Базарът е очаквано събитие не само за Плевен, но и за гостите на града. Причината е не само търговията, която се извършва в него, а онова особено коледно очакване за празничност, красота и подаръци. Неща особено необходимо в дните на пандемия, страх, безпаричие и надежда за нещо добро.

Тази година фирма „Партнерс експо” „подари” отново коледен базар в центъра на Плевен, на площад „Възраждане”, макар и в страничните терени на площада. Фирмата заслужава адмирации за това, че в такова трудно и епидемично време, се реши да направи базара. Но за съжаление външният му вид и оформление не носят празничност с естетиката, която има. Виждаме познатите до втръсване бели павилиони, почти никакъв общ дизайн,  нефункционално подреждане на павилионите, слабо вечерно осветление. Ако посетите базара по мръкнало, картината е даже потискаща.

Предлаганите стоки са същите като миналата година, с малки изключения: коледни украси и сурвачки, кожени шапки и ръкавици, пуловери с еленчета и звездички, традиционната скара и вино. В номенклатурата от стоки също няма нови неща.  Все още потокът от хора е малък, като повечето разглеждат вместо да купуват. Може би в навечерието на Коледа това ще се промени, тъй като навикът за „последния момент” е безотказен. Обяснимо, най-много посетители има пред скарата, чиято миризма е притегателен център за гастрономите.

За проблемите на участниците в базара, както и за интересните им професионални биографии, разговаряме с онези от тях, които не се притесняват да ги споделят пред репортер на „Плевен прес”.

Петя Иванова е от Плевен, пчелар с над 20 годишна практика.  Участва на базара с  павилион пълен с различни разфасовки и различен по вид мед и коледни свещи от восък:

„Малко закъсняха с построяването. По-отрано трябва да започва построяването на павилионите. Другият проблем е електричеството. С него сме много зле. Напрежението е слабо. Декември месец е все пак, не може да стоим на студено, през целия ден сме тук. Павилионите така са построени, че между покрива и стените има два пръста разстояние. Все едно отопляваме площада. Каквото и да включим – топлото излиза през тези процепи. Да не говорим за осветлението, което  е много слабо. Вечер не се вижда какво предлагаме, изглежда мрачно и неприветливо. За осветление на целия базар се разчита на площадното осветление, а то не е достатъчно, лампите са далече и са високо. Общо Коледният базар тъне в мрак.

На моя щанд има мед и восъчни продукти. Аз съм производител на всичко, което е тук. Това е семеен бизнес, децата също помагат. Пчелинът ни е в с.Остров, Врачанско. Кошерите ни са 700 на брой и са мобилни, караме ги там където има паша.  Държим ги високо във Врачанския балкан, където въздухът, тревите и дърветата са чисти. Затова медът ни е вкусен и полезен.

Восъчните  свещи са изработени ръчно. Те са изящни и елегантни. Стават за чудесни подаръци, а и коледната  маса е различна с една такава свещ. Всяка свещ е изработена в отделна силиконова форма. Пчелният восък се разтопява, филтрира и излива в съответната силиконова форма. След като изстине се изважда и формата може да се ползва отново. Восъчните свещи изискват повече време, за да бъдат изработени. Те горят по-бавно, не капят, не пушат и е полезно да се вдишва миризмата им.“

Росен Павлов е служител от фирма „Цър-пър“ на чийто щанд се продават кюфтета, кебапчета и наденички:

„Организацията е както обикновено. За сега не можем да се оплачем. Все още не можем да кажем какъв ще ни е оборотът. Миналата година беше добре, надяваме се и тази да е така. Който яде кебапче – не пие хапче! Това е нашият девиз, а и плевенчани обичат кебапчета по всяко време на деня и годината.“

С атрактивен външен вид участник в базара е плевенчанинът Драгомир Бекяров. Костюмът му от епохата на древен Рим е част от атракцията и реклама на групата „Вия Претория”, на която той е член. При него може да опитате греяно вино, горещ шоколад, печени кестени. Или да си ги закупите, както и различни видове бутилирани вина. Ето какво разказа за читателите на „Плевен прес”:

„Както всяка година позакъсняха с организацията.  Имахме малко проблеми за датите по договора. Кога го подписваме, а кога започваме работа ?! Но можем да приемем, че вече всичко е наред.

На този щанд предлагаме вино, възстановили сме от древността една рецепта на греано вино – много хубав и балансиран вкус с добавки на различни билки, топъл коледен шоколад, чай с мед и печени кестени.

Аз съм в една група – „Вия Претория“, която се занимава с исторически възстановки на  събития от римско време. Участваме във фестивали и там предлагаме  тези храни и напитки, за да се потопят участниците и публиката изцяло в преживяването. Разказваме историята на битките. Показваме как са изглеждали хората тогава, как са воювали, с какво са се хранили и какво са пили. На хората им е интересно, пренасят се в онова време и се чувстват различно.

Колкото до медовината, тя е  най-древното питие. То е открито случайно. Вода е смесена с мед и като са попаднали листенца в тази смес, така че да се стартира ферментацията, се е получила първата медовина. Това е питието на боговете –  така наречената Амброзия. На медовината е наречен и младоженческият Меден месец. Защото това питие е силен афродизиак и е нужен за първия брачен месец. Медовина не се прави лесно, много е капризна. Ферментацията продължава 4 месеца. Питието е популярно сред северните и степните народи, там където не вирее лозата. Прабългарите са произвеждали медовина, но когато дошли тук и заварили траките, които правели вино от грозде, изоставили медовината. Било е трудно да се намери мед – тогава е бил само див, кошери е нямало. Сега предлагаме греано вино и чай с мед. “

Светла от Ябланица, продава повече от 20 години ябланска халва. На щанда ѝ има различни видове халва, тахан, локум, вафли и бонбони:

„Много е зле осветлението. Тъмно е и като се прибави и подреждането на самите щандове някои остават закрити от другите. Сутринта заварихме вода в щанда. Тече между покрива и стените. Вечер, дори и да има хора не можем да сме им полезни, защото не се вижда добре какво е изложено. Това е от слабо напрежение. Иначе, аз обичам да идвам на този базар, сестра ми живее в Плевен и на мен градът много ми харесва. Но аз, както и повечето от колегите, сме непрекъснато по панаири, фестивали и базари. Виждала съм много и знам какво означава добра организация. То е когато е удобно и приятно и за продавачите и за купувачите. Но предстоят още много дни. Базарът е до януари. Ще има и по-хубави дни.“

Всички сме в очакване на по-хубавите дни, за които говори Светла от Ябланица. Хубаво е, че на тазгодишния базар има и нов участник, с ново предлагане на автентични коледни бисквитки. Но за него ще прочетете в следващ наш материал.

Хубаво е и това, че има добри примери на коледни базари в областни градове близо до Плевен. Като базарът във Враца например. Направен с въображение и радващ посетителите си. Вярваме, че и плевенският коледен базар ще промени визията си в унисон с времето и доброто име на Плевен.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!