„Както и да залостваш портата, Времето минава и през твоя двор“ – Цветан Северски, разказвачът от с.Ставерци

Цветан Северски (псевдоним на Цветан Иванов Банчев) е роден на 9 януари 1941 г. в село Ставерци, Плевенско. Завършил е българска филология и литература в СУ „Св. Климент Охридски”. Работил е като журналист: във в. „Септемврийче”, сп. „Авиация и Космонавтика”, в. „Вечерни новини”, Военно издателство, Група на военните писатели, сп. „Славейче”. Научен и литературен наблюдател във в. „Земя”. Пише разкази, романи и повести. Автор на белетристични книги за деца, юноши и възрастни читатели. Член на Съюза на българските писатели. Автор е на повече от 20 белетристични книги за деца, юноши и възрастни читатели. Почитател е на метафоричната фраза, в която образите имат свой живот, различен от видимия.

Издадени книги: „Незагаснали огньове” (повест за деца, 1973), „Война без жертви” (повест за юноши, 1978), „Сърдит Петко и останалите” (приказки, 1979), „Приказки за разказвачи на приказки” (разкази, 1981, 2002), „Наказвам те с любов” (1982, 1995), „Полет до безкрая” (разкази и новели, 1983), „Патилата на петела Павел” (приказен роман, 1985), „Съдбата е невинен убиец” (роман, 1985), „Шеги по вечерно време” (разкази и новела, 1985), „Какво рисува Иво?” (разказ за деца, 1987), „Син на светлината” (роман, 1987), „В сянката на времето” (роман, 1989), „Забраненият дуел” (Разкази за живота на именити писатели-офицери, 1994), „Смъртта на боговете. Фрагменти за знаещи” (1998), „Царски приказки” (1999), „Бодли по пътя” (2009), „Избрани творби” (2011), „Зад огледалото”, фрагменти и белетристични миниатюри, „Тайните на вдъхновителките” (новели за любовта на велики творци, 2015), „Какво, като боли? (миниатюри, 2016).

Миниатюри от сборника „Какво, като боли?“:

Какво очакваш от човечество, което през хилядолетната си история още не е проумяло, че мисленето е най-великото постижение?

Общото добро е добро само за онези, които го наглеждат.

• Как да уважавам всемирната история, когато тя описва подвизите на мускулите и подминава подвизите на ума?
• Ако в един влак сред многото хора пътува и един човек, енергията, изразходвана от локомотива, е оправдана.
• Вярата е сила дори и когато е изградена от илюзии.
• Въпросът „Ти чуваш ли се какво говориш?“ е винаги основателен.
• Всеки носи у себе си смисъла на живота, ала при някои той не вижда бял свят.
• И с мислите е като с хората – непокорните са безсмъртни.
• Злото може да противостои на злото, но доброто никога не противостои на доброто.
• Празният житен клас може да претендира единствено за място в сламата.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!