В Световния ден за борба с рака, 4-ти февруари, държавни институции изненадани от въпроса на „Плевен прес” колко са болните в България и изгубилите битката с рака

В България няма институция, която да даде точния брой на онкологично болните.

На 4 февруари – Световен ден за борба с рака, от „Плевен прес“ потърсихме информация за броя болни в България и Плевен. Както и за броя на жертвите на това онкологично заболяване. Журналистическият ни интерес изненада държавните институции.

От Националния статистически институт в Плевен отговориха, че не разполагат с такава конкретна информация.

От РЗИ – Плевен казаха, че изготвят ежегодно Здравно демографски анализ. Този анализ обаче, не съдържа информация за броя болни и смъртността от рак. Той регистрира обща смъртност и заболеваемост.

В сайта на Министерството на здравеопазването информация за болните от рак – няма. Свързахме се с Пресцентъра на Министерството, от където г-н Георги Стоилчев ни помоли за час и половина време, за да потърси интересуващите ни данни. Това време се оказа достатъчно, за да разбере, че трябва да ни препрати към Националния раков регистър, който се води от Специализираната университетска болница за активно лечение по онкология в София.

По телефона попаднахме на ръководителя на Националния раков регистър – проф. доктор Здравка Валерианова. Ето какво каза тя за читателите на „Плевен прес”:

„Имаме данни за България за 2016 и 2017, които вече сме публикували на сайта. За следващите години до 2020г.  това с което разполагаме са наблюдавани данни.  Проблемът с информацията относно раково болните в България е изключително сложен и за съжаление няма институция в България, заявявам го съвсем отговорно, която да даде точния брой на онкологично болните. Причината е в това, че Раковият регистър, който даваше с 96% достоверност за броя на онкоболните в България, от 2013г. до сега не функционира пълноценно. Правят се всички опити той да бъде разрушен и в момента функционира благодарение на традициите и на това, че все пак от някъде ни се изпраща информация.

Ние нямаме нормативна уредба, която да регламентира изпращането на новите случаи в раковия регистър. Болниците  са много затруднени, никой не следи кой изпраща, кой не изпраща. Никой никого не може да наказва, ако не изпраща и нищо не може да се направи. Ние, Раковият регистър, сме в един правен вакуум. Поради тази причина информацията, която достига до нас, е непълна и неточна. Ние можем да дадем брой, но той няма да е реален  и няма да отразява действителното засягане на населението от злокачествени заболявания. Този проблем  с Раковия регистър и информацията за рака, е много наболял. Министерството на здравеопазването продължава да неглижира този проблем и ние нямаме една стотинка преведена за функционирането на регистъра вече трета година.

4-ти февруари е важен ден, защото много хора – болни, преживели рака, близки на хора загубили битката с рака, институции, граждански организации трябва да се обединят,  за да кажем „не“ на това заболяване. Това заболяване е лечимо. Хората трябва да знаят къде да отидат и при кого да се лекуват. Колкото по-рано отидат на преглед и колкото по-рано се хване заболяването, толкова шанса за напълно излекуване е по-голям.

Ракът продължава да нараства и в България и в световен мащаб. Продължават да нарастват и болните, и починалите от злокачествено заболяване.  В съобщението на Световната здравна организация за рака от декември 2020г. се казва, че ракът ще продължава да бъде значим обществен проблем, тъй като се очакват през 2040г. 20 милиона нови случаи на година болни от рак. Това е с 40% нарастване спрямо  случаите през 2020г.

За мен днешният ден е много важен. Трябва да кажем на хората да не се страхуват да ходят на профилактични прегледи, да търсят специалисти. В цяла България има добри лекари, те са известни и могат да бъдат намерени. За съжаление  на много заболявания, като например карцином на дебелото и правото черво, не се прави никаква профилактика. България е единствената страна в ЕС, която няма национална програма за скрининг на онкологичните заболявания. Не става дума за тези, които се заплащат от Здравната каса – това не е национален онкологичен скрининг. Това е просто профилактичен преглед, който касата заплаща. Това не трябва да се бърка и хората трябва да го научат. Профилактиката е в основата и на ранната диагностика, и на лечението. Точното и своевременно лечение, както и по-ниските показатели на смъртността и високите показатели на преживяемост, зависят от профилактиката.“

Към всичко казано до тук, ще добавим само, че 40 % от заболелите от рак  се диагностицират късно, заради пандемията от коронавирус.

Изводите оставяме на нашите читатели.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!