2-ри юни – Ден на Ботев и „тоз, който падне в бой за свобода”

На 4-ти април във вестник „Знаме” Христо Ботев пише: ”„… секи човек и секи народ тегли от умът си. Кой ни е крив, когато ние със своето воловско търпение във всяко едно отношение се стараем да докажем, че сме родени за тояга. „Трай душо, черней кожо!” е девиза на нашия живот.’’

Гневен от подобно живеене Ботев „пушка нарамил и на глас тича народен срещу врагът си безверни” защото не може да гледа „турчин как беснее над бащино му огнище”.

И умира. На 20-ти май /2-ри юни по нов стил/ 1876 година е пронизан от вражески куршум. През 1884 година във Враца и Пловдив този ден се отбелязва за първи път като Ден на Ботев.

Официално се отбелязва от 1901-ва година, когато на връх Вола (Околчица) смъртта му се почита от Ботеви четници. На 2 юни 1948 г. точно в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна.

През годините на комунизма, че и до днес, името му стана знаме за употреба от всички режими. Това кара Георги Марков да напише: „Ако отоманската империя те честваше, ако гробът ти беше редом до този на Митхад Паша, кощунството със самия теб би било по-малко, отколкото сега, когато ти си знамето на казионщината, иконата на безскрупулността и пошлото интересчийство”.

Дали още е така всеки може да си отговори в минутата мълчание когато в 12.00 часа сирените завият. Всеки може да избере своята борба – на разума, на действието по ботевски: „доброму добро да прави,. лошия с ножа по глава”.

Или да се снима до някой паметник и да качи снимката си във фейса, както приканва Каракачанов. По-лесно е.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!