Художниците на Червен бряг: Случилото се с тези стенописи е тъжно, но и показателно за липсата на култура в града
Любимка Петкова – Вутева:
Приятел ми се обади по телефона и ми каза какво се случва . Отидох до „Боряна”, за да погледна това помещение, в което е стенописа. Направих няколко снимки и публикувах информация във фейсбук групи на Червен бряг. Исках да я споделя с гражданите и да видя как ще реагират. Публикацията се прочете от 50-60 човека, след това се сподели от някои от тях. Говорих и със съграждани за ставащото, те от своя страна също реагираха. Така информацията се разпространи.
Написах отворено писмо до няколко институции в София – ДСК, Министерство на културата, журналисти от София.. Само от ДСК имам отговор, че ще препратят писмото до своите експерти. Споделих за случилото се и с КТ – ЕТА. Не знам от тук нататък какво ще стане.
Когато е правен този стенопис съм била на 7 години. Но си спомням, че ходих в магазина на „Боряна” не заради дрехите, които се продаваха, а заради стенописа. Толкова беше красив.
Друго искам да споделя. В офисите на А 1 в Плевен, е сложен постер на Панорамата, в Червен бряг – на паметника на Голеж. Не може ли ДСК да остави този стенопис като част от интериора ? Още повече, че цената му сигурно е тройна в сравнение с цената на помещението.
Тези стенописи трябва да се съхранят. Аз не знам в нашия град какво остана ?! Киното го събориха и направиха бакалия някаква. И какво ли още не – да не ги изброявам. Аз се срамувам от града ни и от това, което се случва в него. Скоро попълвах анкета от общината, в която ни питаха какво искаме да променим в града, за да се възроди. Там изброих 1100 неща. И нищо.
Николай Гърков:
Тези стенописи бяха направени по случай 20- годишнината на ЦНСМ „Боряна”. Тогава аз работех там. От страна на ръководството в София, се направи възлагане за изработване на стенописите. Подобни неща тогава минаваха през специализирани комисии към МК за одобрение. Проектът на проф. Вълчев беше одобрен и той дойде в Червен бряг да направи стенописите.
Мисля, че това стана през 1987/8 година. Направи ги за един месец, сам, не съм участвал или помагал в работата му. Знам, че денонощно работеше и спеше тук, в някаква къща или хотела – не си спомням точно.
Тези стенописи са много ценни защото са част от историята не само на предприятието, но и на модата, и културата през един голям период от време. Там се вижда не само как са се обличали хората през вековете, но каква е и духовността през вековете. Не случайно там ще видите и Бийтълс, и древнобългарски надпис, и образци на архитектурата. Трябва да се съхранява паметта, жалко че хората от Червен бряг не могат да видят всичко това.
Ценното в стенописите е и другото – техниката на изработката им. Техника, която днес не се практикува. Това е така нареченото сухо фреско. Работи се върху суха, „отлежала” стена с варова мазилка. Как ще се полагат боите после, е въпрос на избор от страна на художника, който много добре трябва да познава технологията на фреската. Подобни фрески има от римско време още, които са се съхранили до наши дни. Стенописите в „Боряна” ще останат за поколенията и след нас.
Но няма отношение към това. Както в града, така и в държавата. Нещата са свързани. Какъвто ни е Вежди Рашидов, такава ни е и културата.
Ива Иванова:
Тези стенописи бяха направени по случай 20-годишнината на тогавашния Център за нови стоки и мода /ЦНСМ/ „Боряна”. Мисля, че беше 1988 година. По това време с Николай Гърков бяхме във фабриката. Нашата работа беше да правим колекциите на „Боряна”, ревютата, моделите, интериора на залите, музиката и т.н.
Тежко преживях съсипването на стенописите защото са ценност. Защото е история, свързана с едно предприятие, което не е случайно. ЦНСМ не беше нещо случайно в онези времена. Само три предприятия в цяла България работеха трикотаж и „Боряна” беше едно от тях. Отделно от това, стенописа е отражение на историята в модата, в света изобщо, в България и в частност „Боряна”.
Ценното в тези стенописи е тяхната художествена стойност. Отделно е цялата тази композиция като отражение на историята на модата, която е дух, възраждане, стремеж. Отражение на човешката история и бит, които се виждат на едната стена, а на другата стена е историята на самата фирма.
Случилото се с тези стенописи е тъжно, но и показателно. Какъвто ни е народа, такава ни е и държавата. Защото държавата, това сме ние. А да не говорим кой ни управлява. Щом Евгения Банева е поет и художник, както чета днес, какво да коментирам. Колкото по-прост е един народ, толкова по-лесно се управлява.
Целта е да не се отбира от тези неща. Мислиш ли, че някой се интересува от тях ?! Но все се надявам, че това нещо няма да продължи дълго.
Колкото до стенописите – те трябва да имат статут. Те са консервирани в момента, покрити са с гипсокартон, както са покрити много неща от историята ни. Но поне ще се запазят. Защото сгради, банки, фирми се продават, но стенописът си остава изключителна творба, която ще бъде като принадена стойност към всяка бъдеща сделка. Нас няма да ни има, но стенописът ще остане. Важното е той да получат статут, за да не го пипат, независимо от превратностите на времето.
А дали червенобреждени имат нужда от това, ще кажа, че и 10 човека да имат – пак е добре. Пак е надежда.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
