Походът “По стъпките на Апостола” – родният Ел Камино и пътят към идеала
На границата на Южна Франция започва един път, който изкачва Пиренеите и прекосявайки Испания, приключва до изящна катедрала в градчето Сантяго. Това е Ел Камино – пътят на пилигримите. Годишно го изминават над три милиона туристи. По него вървят поклонници търсещи Бога. В края на този близо 800 километров път в катедралата Сантяго де Компостела са мощите на един от 12-те Апостола на Иисус – Апостол Яков и вярващи пътуват към тях вече 13 века.
В България, в Карлово има един площад с паметник на Васил Левски. От 26 години всяко лято, няколко дни преди 18 юли, от различни български градове и села тръгват хора към този паметник. Пътищата, по които пътуват са насочени към върха на Балкана, към Беклемето. Там се събират за последните 25 километра, които изминават близо до билото на планината за няколко дни.
Вярващите мъже, жени и деца пътуват към своята среща с Апостола. Вярващи в родолюбието, в приятелството, в прегръдката на планината, в силата на духа и тялото, които се раждат в среща с трудностите, вярващи че подвиг в името на Отечеството е нещо достойно за преклонение. Това е Националният поход „По стъпките на Апостола“.
От 7 години негов главен ръководител е д-р Галя. Така я наричат и ветераните и големите и малките, и още по-малките участници в Похода. Тя казва, че това, което води хората на Похода, е желанието да изпиташ трудностите на борбата с природата, така както Левски ги е изпитвал. Пред “Плевен прес” тя подчерта на факта, че походът не е туристически. Неговата главна цел е патриотичното възпитание.
Обикновено участват до 280 души. Тази година заради пандемията има 150 участника в 7 лъча, преминали по 7 различни маршрути и трето поколение участник – цяло плевенско семейство – баба, дядо и внуче, татко и мама. Най – възрастният участник тази година е 74 годишният Васил Чардаклиев – потомък на Апостола от Карлово, който за поредна година е част от основния плевенски лъч. От Плевен тръгват всички участници в Похода – дошли тук от различни градове и села на България. Маршрутът е Плевен – Ловеч – Троян – Троянски манастир – хижа Амбарица, близо до хижа Добрила и така до Карлово – това е действителен маршрут по който сам Левски е минавал, по думите на очевидци. Предстои маркировка на пътя по записки на разговор на троянски свещеник с местен човек, който е бил съвременник на Левски. Д-р Галя казва, че трябва да си планинар и да имаш добър водач, за да се наслаждаваш на преживяването. Всеки от 7-те лъча има ръководител, планински водач и лекар.
Понякога, макар и рядко, има леки премеждия.
“Един куриоз от 2013 година тогава имах счупено стъпало, но мислех че съм разтегнала сухожилие и ме болеше, ама не му обръщах внимание. Та чак на площада в Карлово играх хоро – то и Левски го е боляло ама е вървял! Пълната мобилизация на силите те освобождава от дребните усещания“, разказва д-р Галя.
В първите месеци на годината има предварителни срещи, беседи, посещения на паметници, занятия по история на Плевен, за руско турската война, за живота на Левски. След това се проверява подготвеността на Предварителен поход. Той е еднодневен и на терен близък до действителния. Едва тогава получаваш привилегията да си участник в Похода.
Всичко започва от Копчев – ние се събрахме около него, казва тя. Когато кажеш народен будител – това е Васил Копчев.
Той ни събуди, той ни държи, той ни мотивира. Той положи основите на голяма общност от хора. Сега младите са загубени, изолирани, лутащи се да открият своето ценно. Копчев ни даде чувство за принадлежност, тук имаш хора като теб, единение което те правя цялостен.
Според д-р Галя най-важното за Похода е, че той създава приятелства, той е проверка на качества, на издръжливост и способност да се преодоляваш. Походът не е само история, в планината се възпитава другарство и отзивчивост. Походът променя участниците, те стават по-добри ученици, по-добри родители, по-добри в работата си, по-добри синове и дъщери, по-добри приятели. На него няма случайно попаднали. На похода отиват изкушените, вдъхновените, патриотите, способните на приятелство, готовите да помогнат и да пренебрегнат себе си за сметка на друг участник, които не се страхуват от трудности.
Рожба на похода е градинката и паметника на Данаил Попов на едноименната плевенска улица, рожба на похода е негласното вричане – да сме по-добри в работата си, да тежим на мястото си, за да сме достойни за Апостола.
Походът завършва на площада в Карлово. Тържествено се раздават грамоти и се пее химна на страната. Походът не е пътят на пилигримите. Общото между този поход и Ел Камино е идеалът и пътя към неговото следване. Идеалът и олицетворението на българското национално самосъзнание може да бъде единствено Васил Левски!
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
