На Секновение почитаме паметта на Св. Йоан Кръстител
Секновение е празник в българския народен календар, честван на 29 август. В различните региони на България е познат и с имената Секновенѐ, Обсичане, Иван Обсечен, Свети Иван с отсечената глава, Иван Коприван, Църн свети Йован. На този ден българската православна църква почита паметта на св. Йоан Предтеча (Кръстител).
Свети Йоан вървял пред Христос и разказвал за него, затова го наричат Предтеча. В Библията е описано, че на този ден той кръстил в река Йордан самия Христос и много други хора, затова цар Ирод заповядал да отсекат главата му.
Според народните представи на Секновение се отбелязва края на лятото – на него денят и нощта стават равни по времетраене („осичат се“) и след него започва да застудява; водата в изворите и реките също застудява и става неподходяща за къпане. На този ден змиите и гущерите се прибират да зимуват в пещерата на змийския цар, намираща се накрай света. Вярва се, че след Секновение по земята няма нито вредоносни влечуги, нито змейове и самодиви.
В народните вярвания този ден се смята за един от най-лошите. Актът на отсичането на главата на светеца и пролятата кръв обуславят съществуването на различни забрани през този ден, чието спазване се следи строго. Не се работи никаква работа против порязване и рани. Забраняват се и яденето на червени плодове и зеленчуци, както и пиенето на червено вино.
В района на Велес, Македония Секновение е познато като „Църн свети Йован“. Според тамошното поверие през деня не се кроят и шият никакви дрехи. .
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
