Д-р Роберт Халваджиян: Боли ме, че общество и медии не се ангажирват с проблема
Д-р Халваджиян е от стар арменски род. По време на гоненията в Турция неговите прабаба и прадядо, Сарпухи и Арменак, идват в Плевен. Тук дядо му Магърдич, заедно с брат си създават сладкарската фабрика „Рекорд”. Сладкарският бизнес е наследствен за фамилията. Национализацията обаче им взима всичко.
Магърдич Халваджиян има трима сина: Бедрос, бащата на Джуди и Маги, Жираир, бащата на Ани и Джиджо и най-малкият – Арменак, бащата на д-р Халваджиян. Тази година Арменак Халваджиян прави 75 години. Другите двама братя умират твърде рано.
Д-р Роберт Халваджиян е непотомствен лекар. Отдава на ортопедията 20 години от живота си. И до днес върши работата си с любов и желание. Споделя, че: „Всеки ден ходя на работа с желание и това ми доставя най-голямо удоволствие. Защото от това няма по-хубаво нещо”.
Интервю с такъв арменец, с такъв лекар е истинско преживяване. Дали е така, съдете сами:
Д-р Халваджиян, интересува ли ви ставащото в Нагорни Карабах и ако „да”, какви чувства предизвиква във вас това ?
Ако трябва с една дума да го кажа – болка. Болка, защото хората страдат и страдат по един неописуем начин. И това е болезнено за всички ни. Страдат, защото това е нещо, което е отдавнашен, стар конфликт, който никой не се наема, изключвам минската група, да разреши. Минската група /САЩ, Франция и Русия, бел.а./ се опитва да направи нещо, но в крайна сметка нищо не е разрешено до сега. Разбирате, че това е един проблем, който ще се разшири . Най-лошото е, че в момента той е неглижиран от всички. Войната не е до нас, не става в двора ни. Тя е е някак си невидима защото е далечна. Нещо като с корона вируса. Това лесно ни прави несъпричастни с проблема, но той е много сериозен. Защото в мирно време се случват неща, които нашето поколение смяташе, че сме забравили. Страшното е, че не знаем докъде ще стигнат нещата. Най ме боли от това, че много хора , дори и медии, не са ангажирани с това нещо. Дори една Си Ен Ен не е ангажирана с проблема. Големите медии не са съпричастни със ставащото. . Дори в българските новини го няма, а ако го има, то е в телеграфен стил – нещо някъде си се случва.
Потърсихме в интернет страницата на нашето Министерството на външните работи повече информация за ставащото в Нагорни Карабах. Има само съобщение, че минската група трябва да намери решение на проблема с мирни средства. Това е.
Вижте, аз съм лекар и съм далеч от политиката. Но това не пречи да имам мнение и да виждам какво се случва. А какво се случва в Армения ? На 27-ми септември започват военните действия. Предния ден външният министър на Турция е в Баку. И в същия ден на границата с Арцах /Нагорни Карабах му казват заради Азербайджан/, вече има журналисти от страна на Турция. Т.е. всичко е много добре подготвено. Наистина е сериозен политическия момент тук. И сблъсъка на религии. Защото за мен, тук става сблъсък на религии, тъй като това е тънката граница между християнството и исляма. Това е тежкия момент, защото Арцах е като Велико Търново за България. В Арцах са погребани всичките царе на Армения, всичките ни предци.
Точно затова, не сте ли очаквал нещо повече да направи България в защита на Армения ?
Очаквал съм може би малко по-сериозна позиция. Но не само от България, а и от страните около България. Страните, които са много по-силни и политически, и финансово. Които имат по-голямо влияние от България.
Да, в България има много арменци, защото България е била една от спирките, където арменците намират подслон. Но не мога да си обясня защо няма реакция.
Днешните българи като че ли са апатични към съдбата на братя по вяра.
Така е. Но то е защото когато не е в нашия двор, когато е далече, ние някак си сме слепи за това, което се случва. Трябва повече информираност на хората, за да знаят какво става.
Защо трябва да знаят ? Каква е опасността ?
Опасността е струпването на агресията на Турция към тази зона. Струпването на сирийски сепаратисти в тази зона може да отключи тази граница между мюсюлманския свят и Западна Европа. В момента Армения е точно тази граница. Тогава това може да стане много тежък момент, за който никой не си дава сметка до какво ще доведе. Това е стената, която ако рухне, може да залее със сепаратисти Европа.
Как реагират на случващото се вашите приятели – арменци ?
Те плачат. Те плачат и ми казват, че в момента се опожаряват села. Там живеят родителите им, живеят техни роднини. Аз нямам роднини в Ереван, но всеки ден нещата стават все по-зле. Опожаряват се села, убиват се хора. Страшно е.
Какво ще правите ?
Аз ще призова с апел всички арменци в Бългапия, които имат медиино присъствие, да обърнат внимание на това, което става. Да обърнат внимание на народа, да излезем всички с декларация, че нещо става. Международната общност едва ли ще ни чуе тук от Плевен. Но не трябва да си мълчим. В България си казваме „То все ще има някой, който да го свърши”.” Но не е така. Всеки от нас трябва да върши нещо. Защото когато това го върши всеки един от нас , то се предава, то заразява. Заразява с примера си, със желанието нещо да промениш.
Има ли някаква логика в нападението на Азербайджан над Нагорни Карабах ?
Аз винаги се опитвам да чуя двете страни. Защото истината винаги е по средата.
Затова ви питам.
Но в случая това е един много сериозен конфликт, който е създаден още на времето от Сталин. Той подарява тази зона на Азербайджан заради приятелските си отношения с Турция. Нещата са много стари. Дори от Горбачов не са променени. Никой не е имал волята за това нещо. И сега в момента се смята, че Путин има охладнели взаимоотношения с Ердоган и евентуално заради това би могло нещо да се намеси.
Казва се, че президентът на Азербайджан е в основата на конфликта към днешна дата. Че има отслабени позиции след 17 години на власт. Вътрешно политически не е стабилен и се опитва в момента да укрепи позициите си като създаде изведнъж ново напрежение в Арцах. Но той няма да го създаде, ако няма подкрепата на външна сила. Няма как да го направиш сам.
Не мога да повярвам, че има хора които могат ей така да отидат някъде, да убиват хора, да ги застрелят, да опожаряват. Все още не мога да го проумея. Това е безумие.
Армения е обградена от ислямски държави. Тя е единствената християнска държава. И ако в случая Русия не се намеси, чисто геополитически да се случат нещата, те ще ескалират. Със сигурност.
Вярвате ли че скоро ще се намери нормално разрешение на конфликта ?
Аз вярвам в здравия разум. Вярвам в добрите намерения, вярвам в мира, вярвам в любовта Това е моето мото. Вярвам в добрите хора, в желанието да се постигне нещо добро. Вярвам в хората. Случва се да бъда и огорчен. Но вярвам в добрите намерения. Обаче намесата на пари и на религия в политиката, е нещо страшно.
Благодарим ви за този разговор д-р Халваджиян !
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
