Да се работи дистанционно е много по-трудно. За реформи в образованието – още повече.

„Плевен прес” потърси мнението на действащ учител по проблема, както и на експерт в образованието и културологията. Двете позиции са диаметрално противоположни, но със своите аргументи за това. Дискусията е отворена за всички желаещи да участват в нея.

Теменужка Стоянова – Тодорова e учител по Български език и литература в СУ „Васил Априлов” гр. Долна Митрополия. Тя е учител с повече от 15 години стаж. Преподавала е БЕЛ в различни училища от плевенска област. Сега е преподавател и класен ръководител на 9-ти клас в училището в Долна Митрополия.

Какво е настроението на децата г-жо Тодорова?

На всички е ясно, че по-добро от присъственото обучение няма. Но в създалата се ситуация сме длъжни да мислим най-напред за живота и здравето както на учениците и техните семейства така и на учителите. Въпреки, че има трудности това е приемлива форма и се стараем да извлечем най-доброто от нея. В началото на месец ноември бяхме за кратко в дистанционна форма и видяхме, че имаме основание да считаме че ще се справим. В платформата Тиймс имат акаунти всички наши ученици, те са снабдени с устройства и в това отношение нямаме притеснение. Разбира се, децата биха искали да се виждат всеки ден, да са заедно и да преживяват заедно училищните емоции.

Какво е Вашето впечатление за дистанционното обучение през миналата учебна година?

Както аз, така и колегите ми сме единодушни, че дистанционното обучение е многостранен процес. Необходимо е и родителите да са отговорни и да подпомагат процеса. Това което забелязваме е че, децата които са отговорни в присъствена форма се справят добре и в дистанционната форма на обучение. Но отново повтарям че е много важна ролята на родителите. След приключване на учебната 2019/2020г. тези деца, които не се представиха добре на националното външно оценяване от 7-ми клас имахме възможност да подпомогнем допълнително със занимания в училище. С тях работихме две седмици допълнително, за да наваксаме пропуските им.

Какво губят децата при тази форма на обучение?

Хубавото е че, платформата за дистанционно обучение има много възможности, но все пак всеки учител може да види резултата едва когато учениците дадат обратна връзка. Аз виждам къде са им пропуските, когато ми изпратят снимка на тетрадките си. Да се работи дистанционно е много по-трудно отколкото в клас, когато можеш да реагираш веднага и да дадеш допълнително информация. Училището е не само място за обучение, тук децата се учат на социални взаимодействия, установяват се приятелства, които както знаем най-често са за цял живот.  При всички случаи приоритет е здравето и ще се справим. С помощта на родителите и отговорното поведение на децата ще преминем и през това изпитание.

Гневен пост за дълбоката криза в образованието без значение дали е присъствено или не, публикува Христина Христова. Тя е завършила НГДЕК „Константин-Кирил Философ“ и Българска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Специализира Културология и Театрознание. Автор на драматургични и публицистични текстове. Работила е като учител по литература, ръководител на младежко театрално студио, държавен експерт и началник отдел в Министерството на образованието и науката, началник отдел „Култура“ в общинска администрация. Интересите й са в областта на антропологията, геополитиката, религията. Понастоящем ръководи агенция за специални събития и е Главен редактор на „Memoria de futuro – Памет за бъдещето“. Ето какво споделя тя за днешното ни образование:

Децата учат абсолютни глупости в училище – без значение дали присъствено или дистанционно – резултатът е един и същ. Учебниците са писани от дебили, неграмотници и политкоректни зомбита. Няма и помен от работа в посока развитие на мисленето и творческите заложби. Зубрене, невероятен стрес, огромно количество безсмислен материал, “учене” без разбиране, без мотивация, без интерес, с една дума – тотална месомелачка. Да не говорим за по-високите цели като изграждане на личности и формиране на обществени ценности, камо ли за възпитание. И съм изумена с каква готовност, раболепие и дори с настървение, огромната част от учителското войнство поддържа тази матрица за моделиране на идиоти. Трагедия. Нека не се обиждат малцината учители, чиято съвест все още мърда. Има ги, но са малцина. За това, че се създаде поколение от дебили, най-голям дял имат учителите, които са учители само на хартия и са на светлинни години от истинското призвание на тази професия. Сигурно ще кажете, че този въпрос е извън актуалната тема на деня за локдауна и овластените невежи мутри. Ами не, точно в темата е.

Забележка: Заглавието е на редакцията на “Плевен прес”.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!