BulgarianEnglishFrenchGermanGreekRussian
Facebook

Шарен парламент и партии дебнат отвсякъде

През 2008 година филмът „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” на режисьора Стефан Командарев, получи международно признание. Филмов разказ за момче, което се опитва да намери себе си след претърпяна тежка катастрофа. И успява, с помощта на дядо си.
Аналогията с този филм и сегашната политическа обстановка е обяснима. Много партии се опитват да утвърдят себе си след катастрофално омерзение на избирателите към тях. Може и да успеят, но ще им трябва помощта на гласоподавателите. Дали накрая ще се получи хубав политически филм – зависи от режисьора. А кой е той – оставяме на въображението на читателите.
Нашата задача се изчерпва с предлагането на анализ, който може да послужи за основа на бъдещи електорални решения. Включването и на други аналитични наблюдения върху този политически сюжет, ще бъде от полза. „Плевен прес” ще предостави трибуна на всеки желаещ да изложи своя анализ за един добър политически сюжет, който да е полезен за България през следващите десетина години.

Очертава се шарен и многолик парламент с поне пет партии в него. Това сочат проучванията на водещи социологически агенции у нас, проведени през месец авгус тази годинат. Сигурни за мястото си в бъдещото 45-то Народно събрание /или 8-мо ВНС ако се стигне до там/ са ГЕРБ, БСП, ДПС, “Има такъв народ” и “Демократична България”. Около четири процентовата бариера за влизане гравитира коалицията между ВМРО и НФСБ и гражданската платформа на Мая Манолова – “Изправи се.БГ”. Формацията на бившия омбудсман на републиката многократно е афиширала своите политически амбиции, но все още не е официално регистрирана по Закона за политическите партии.

Понастоящем в Регистъра на партиите у нас, фигурират 131 политически организации. Немалка част от тях, макар автономно и самостоятелно регистрирани, досега са участвали на избори единствено в коалиция. Например обединението около БСП, носещо през годините различни имена, включва в състава си не само “столетницата”, но и партии като “Нова зора”, “Екогласност”, ПК “Тракия и Комунистическа партия на България.

В списъка на родните партии с регистрация има още дузина от т.н. “локални” или “регионални” партии. Подобни формации, обвързват политическия си живот и участия в избори единствено с дадена община или област. Най-често това са партии “собственост” на група бизнесмени или приближени около даден общински кмет. Такива са „Движение Иницитива за Ботевградска община” на бившия кмет на града Георги Георгиев, ПП “Море” на бургаските предприемачи братя Диневи, “Съюз за Пловдив” на адвокатката Дани Каназирева, “Подем” на Христофор Дочев, собственик на шивашкия завод “Мизия” в Плевен.

Роенето на “локалните” партии и тяхното активизиране става предимно около местните избори. Ето защо броят на участниците в един предстоящ парламентарен вот значително ще се стопи, ако извадим от аритметиката коалиционно явяващите се партии, регионалните партии, както и многото “мъртви” и неактивни партии.

От 2005 насам, документи за участие в парламентарни избори подават между 20 и 25 партии. Изключение е 2013-та тодина, когато те са двойно повече – 45.

На предстоящия вот, бил той предсрочен или редовен, за Обикновено или Велико народно събрание, се очакват отново около 25 партии в интегралната бюлетина.

Извън големите политически акули и мейнстрийм партиите, остават доста извънпарламентарни формации, на които социолозите дават нисък електорален потенциал. Въпреки това тези партии заслужават медиен анализ и внимателно наблюдение на предстоящите им публични прояви, тъй като всеки избор крие изненади. Както един мъдър човек бе казал: “Най-сладкото на изборите е, че до последно не се знае какво ще възпроизведат“.

Ако се вгледаме в лявото пространство у нас, то не е изцяло абсорбирано от БСП. В него откриваме партиите Движение 21 и АБВ. Лидерите на двете формации са бивши депутат и министър от БСП, които по различно време напуснаха партията – майка. Татяна Дончева бе основала Движение 21 като организация на младите интелектуалци, още преди напускането на БСП. АБВ стартира като движение около президента Първанов. Партията е със социалдемократическа идеология, в чиято основа се залага на енергийната сигурност на страната, намаляване на социалните неравенства и инвестициите в здравеопазване и образование. От двете формации, единствено АБВ е успяла да вкара депутати в Народното събрание. От 2014 до 2016 година, те участваха във второто правителство на ГЕРБ. Ресорният социален министър Ивайло Калфин бе от квотата на АБВ. Въпреки смутните си отношения по време на правителството на Тройната коалиция, лидерите на АБВ и Движение 21 Румен Петков и Дончева “заровиха томахавките” и се явиха заедно на изборите през 2017-та. Усилията им обаче удариха на камък. Понастоящем социолозите дават между 0,5 и 1 процент на двете партии поотделно.

Към левия спектър у нас анализаторите причисляват и националистическата партия “Възраждане” на варненския историк Костадин Костадинов. От “Възраждане” упорито отхвърлят етикирането им като “русофили и националисти” и избягват противопоставянето по оста ляво-дясно. Въпреки това антизападните реторика, поведение и позиции на партията силно наподобяват “късния период” на друг изявен националист у нас – Волен Сидеров. От 2017-та година насам “Възраждане” се явяват редовно на избори, като процентите ѝ са в диапазона между 1.00 – 1,50 %. Толкова предричат за „Възраждане” социолозите и за редовния вот през 2021-ва година.

На изминалите местни избори през 2019-та, неизвестната до тогава политическа организация “МИР” постигна нелоши резултати. Дори спечели кметската надпревара в Ботевград. Създадената година по-рано от бившия общински съветник в София Симеон Славчев формация, твърди в своя манифест, че за нея основополагащи са ценности като морал, нравственост и патриотизъм. Идеологически партията се позиционира в център-ляво, откъдето е идейният генезис на създателите ѝ. Дали и в какъв формат партията ще участва на предстоящия вот, не се съобщава на този етап. Неясни остават намеренията и на други известни леви политици от близкото и по-далчено минало у нас като Александър Томов и Георги Кадиев.

Почти сигурно е общото явяване на “Движение за радикална промяна Българската пролет” на бившия депутат от НФСБ и водещ на “Дискусионен клуб” Велизар Енчев, в състава на БСП – Лява България. Енчев, който от две години води предаване в партийната телевизия на столетницата БСТВ, бе част от листата на партията за евровота през 2019-та. Тогава няколко стотин гласа не достигнаха на бившия разузнавач да заема депутатската банка в Европейския парламент. Очаква се неговата формация да запази коалиционните си договорености с БСП и за предстоящите избори.

Това е нашият поглед върху по-открояващите се партии в лявото пространство. Тепърва предстои да видим с какво ще мотивират доверието на избирателите за предстоящите избори, редовни или извънредни. Във всеки случаи ще им трябват много сериозни аргументи и доказателства за искреността на намеренията им, за да предизвикат желание за отиване до избирателните урни.

Което е сериозен проблем и за всички останали партии.

Край на първа част.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!